Дни 60, 61 - 03-04.03.2019 - Западна СамоаСнощи, когато получих ежедневната програма за следващия ден, реших, че има грешка - датата е 4 март, вместо 3-ти /нашият национален празник/. За моя голяма изненада се оказа, че няма грешка и заради пресичането на нулевия меридиан сме с 25 часа напред във времето?!?!?!? и хоп - вече е 4 март. Виждате ли, дори не мислех, че това може да ми се случи?!?!? Как е възможно пресичането на тази мисловна линия на земното кълбо да причини такова нещо - връщаме се с час /довечера ще върнем часовника с 1 час и така разликата с България става 14 часа, а денят е преди тази в София с 12 ч.?!?!?/ Чудя се! Може да не го разбирам правилно, но фактите са следните. И все пак беше добре, че нощес се замислих, иначе щях да пропусна целия ден и нямаше да добавя повече впечатления от друг остров. На рецепцията получих помощ за някои административни процедури и ето ме на път за Апия - столицата на Западна Самоа.
Първо посетихме местната катедрала „Immaculate Conception Cathedral Apia“, построена през 1875 г. и в сегашния си вид от 2014 г. Реновирането стриктно следва католическите архитектурни решения, но е добавено и нещо типично местно - дървеният таван.Перфектно допълнение, без да си противоречат, красиви витражи, широко отворени врати създават такова течение, че могат да ви отвее! Просто нямаше къде да се скрия, но при тези високи температури това е напълно разбираемо.
На площада около центъра пътят се ремонтира и това налага пръскане с водоноска, за да не вдига пепел.
Апия се намира на северния остров Уполу и тук прибоят е много силен, реката Вайсигано се влива в океана. Спряхме край красив залив - само скали и мъъъничко пясък върху него. Но гледката си струваше!
Следваше посещение на местния пазар /нещо като този в Красно село в София например, но в пъти по-голям/, да го наречем фермерски, поне така ми се стори. Стоките бяха изложени директно на земята /разпознах много от тях - банани, картофи, папая, манго, а други изобщо не, а на сандъците, с които са транспортирани, търговците спяха!!! , много деца - от всички възрасти, полуголи и боси тичат напред-назад, /не ходят ли на училище, на детска градина, където е тяхната Агенция за закрила на детето ???? да се намеси/. Да не говорим за обсадата към туристите, за да им продадат нещо и спечелят малко пари !!!
Обиколката завърши с посещение на къщата-музей на Робърт Люис Стивънсън - авторът на „Островът на съкровищата“. Той е живял тук през последните години от живота си със своето семейството, умира и е погребан наблизо. На входа се събухме и стъпвайки на постелките минахме през стаите на двуетажната сграда. Всичко е автентично и запазено, така като е обитавано и използвано от известния писател, журналист, есеист, човек с различни интереси и творби. Ако се интересувате повече, можете да се обърнете към Google за подробности.
Обширният парк е възхитителен, прясно окосена трева, много храсти и цветя. Местните жители са обичали и уважавали писателя и затова поддържат музея в перфектно състояние /да не забравяме още и туристическия интерес към него/.
Бързо накупих за моите роднини и приятели някои сувенири и се приютих в прохладата на кораба. Каква наслада е да глътнеш свеж въздух, доста екзотично е на острова, но дори и това е трудно да се понесе в жегата.
Ден 62 - 5 март 2019 г. - в океана
Още един ден за почивка от натрупаните впечатления и емоции. Океанът е доста бурен и веднага се появиха сините торбички във фоайето ...
Изглежда, че договорът на Джо Меджик и компания е изтекъл, защото подготовката за карнавала се извърши от ентъртеймънт екипа. За себе си избрах да направя корона от стреч хартия - разтегателна хартия /не знаех, че тя се използва и днес !!!/. Стана доста успешна, жалко, че няма да си я занеса за спомен, заради голямото количество багаж!?!?!
Образователната лекция днес е посветена на Кралство Тонга, което предстои да посетим. Любопитното е, че в историята си тя никога не е била нечия колония, което не е типично за района. И до днес той се управлява от крал, който е много, много богат, докато обикновените хора са бедни. Островът често е засегнат от различни природни бедствия - земетресения /в резултат на което се появяват, изчезват, предимно необитаеми нови острови и атоли/, цунами, тропически бури, тайфуни. Надявам се да не ни настигнат в деня на нашето посещение.
Краят на деня приключи /както обикновено/ в театъра с изпълнението на човека-оркестър /не записах името му/ - доста екстравагантен певец от Чили, чийто репертоар е заимстван от Т. Джоунс, Е. Пресли и други известни певци, приятна за слушане - нежна и мелодична. Какво повече може да искаме?!?!?
Ден 63 - 6 март 2019 г. - Нуку-алофа - столицата на Тонга
На порта ни посрещат млади хора, облечени в традиционни носии, задължително с гирлянди от живи цветя.
Както споделих и преди, кралството никога не е било нечия колония /така местните твърдят, докато Google казва друго?!?!?/, с което местните жители са много горди. Начело на конституционната монархия стои крал, който се наследява от членове на семейсгвото. Когато кралят умре, семейството му е цяла година в траур, а другите хора - 1 месец. Кралската гробница е отредена за починалия крал, което е и местна забележителност и задължителна за посещение от туристите.За разлика от предишните острови, тук теренът е почти равен, в тази част, която посетихме. Основната част от населението са бедни земеделски производители със сложна родова структура на наследяване на земята. Копра, банани, кокосови орехи, таро, маниока се отглеждат и изнасят. Животът на обикновените хора е труден, те живеят в дървени къщи на "кокили" заради честите природни бедствия. По време на дъждовния сезон /декември-април/ се вихрят много силни тропически бури, циклони, тайфуни и това обяснява типичните домове.
По пътя към плажа Оtuhaka Beach минахме през Kolovai Village, известно най-вече с колонията си от летящи лисици - Flyinf fox. Това е местен ендемитен бозайник, вид малък прилеп. Подобно на тях, те са активни през нощта, когато ловуват за храна, а през деня спят с увиснали от клоните глави и издават само писъци, като мишки. Доста странно, но интересно.
Плажът е покрит с познатия жълт пясък, но океанското дъно е толкова скалисто, че дори със специални обувки е трудно за къпане. Дължината му е около 1 км, а ширината е около 20-30 м. Докато останалите се гмуркат и плуват, аз се разходих, снимах и успях да събера миди, черупки и корали /дали наистина са корали?/.
Любопитното при този тур беше нашият транспорт с автобуси, дарени от Китай и използвани за училищен транспорт /всички знаем колко високи са китайците, да не говорим за техните ученици?!?!?/ - тесни и неудобни за европейците и американците, особено. Друго дарение е местното пристанище /с каква дългосрочна цел ли е направено???/ Със съседът ми по седалка (унгарец) коментирахме доста критично видяното през деня - наднорменото тегло на местните, фолклор и танци, бедност, недостатъците на обществения плаж, самия автобус, т.е. всичко, което бодеше очите на европееца (по-късно - в Индия, отново се озовах в подобна, но много по-драстична среда - мизерия, мръсотия, крави и други животни на улицата и т.н.).
Ден 64 - 7 март 2019 г. - в океана
Днес в 17.15 ч. прекосихме Гринуичкия меридиан, а сутринта - в 5.50 ч. посрещнах изгрева, който е първият в света, наблюдаван от това място!!! Дори и в най-смелите си мечти никога не съм си представяла какво е да преминеш през Екватора, Тропиците на Козирог и Рака, нулевия меридиан, Панамския канал, Гран каньон!!! А колко още предстои, ще издържи ли сърцето ми на тези емоции?Денят в океана следва изпитания ред - уроци - пеене, а сега смятам да започна с танци, образователна лекция, няма заместници на екипа за "ръчен" труд /колко ми липсват тези занимания/, кръстословици, пъзели и разбира се - концерт.
Следобедът на тенора /все още не съм установила националността му/, за съжаление не чух арията на Каварадоси от „Тоска”, която очаквах, но и това изпълнение ми достави голямо удоволствие. Човекът-оркестъра Салваторе Азар беше добавил барабани към другите инструменти. Не чух авторски песни, само тези от репертоара на Лионел Ричи, Фил Колинс, Майкъл Джексън, Бари Уайт, но и това звучи добре, може би е леко комерсиално, важното е да доставя забавление на публиката.
Ден 65 - 8 март 2019 г. - Сува /столицата на Фиджи/
Сува не ни посрещна ласкаво - валеше като из ведро, на 10 метра напред не се вижда нищо, тежки, оловносиви буреносни облаци. Зловеща и зашеметяваща гледка! Заснех потоците вода над града и залива. Няма ли тази буря да забави/отмени тура ни?
Ако трябва да бъда напълно честна, а защо да не съм, не пиша рекламна брошура, най-малкото съм озадачена, да не използвам по-силна дума от столицата. Това мнение се формира от посетените досега острови от Френска Полинезия, които са препоръчителна дестинация за младоженци. Да прекосиш половината свят и да смениш няколко часови зони, да платиш една кола пари за самолетни билети, трансфери, хотели, за да видиш острови, които се обикалят за половин ден ??? Единствената екстра е прекрасната природа - буйна зеленина, очарователни цветя, форми и аромати, гмуркане и подводен риболов, сърф, кайт и други спортове и разбира се - достатъчно пари, да, съгласна съм. Видях толкова много бедност и мизерия, кал и прах, че тази „екзотика“ почти ми довлече тежка депресия. Добре, че съм от далеч и за малко! И как живеят тези хора в такива условия, но те не са виждали нищо друго, нямат интернет във вилното селище и не познават друг живот. По-късно усетих това на други места, така че основният извод от това пътуване е, че няма по-добро място за живот на този свят, освен България и Европа /поне за мен!/ !!! Дори местните водачи непрекъснато ни разказваха за скъпотията в този регион, трудния начин на живот и ограниченията, в някои от тях образованието и здравеопазването са безплатни, но само до известна степен. Тук месечната заплата е 57 долара?!?!? Как хората оцеляват с тези средства ??? Повечето от местните не притежават автомобили, но от друга страна общественият транспорт е добре развит с вече познатите автобуси на оpen-air /от които ние, европейците, постоянно кашляме и кихаме поради силното течение/, но в тази жега това е най-приемливо.
Градът ми се стори разпокъсан - квартали /махали, разпръснати по хълмовете, не видях оформени улици, да не говорим за тротоари - те са само в центъра около правителствени сгради, дървени жилища /поради климата и дъжда/, сламени покриви, обелени, изтъркани, пълни с пране въжета се люлеят плавно, локви или прах в зависимост от сезона и т. н. От влагата всичко изглежда почерняло и избледняло, но с тези доходи не може да се очаква нищо друго. Изоставените и занемарени къщи не правят изключение.Това да не е Гърция - да се боядисват къщите всяка година преди сезона?!?!? Добре, че има буйна растителност, която крие част от неприятната гледка! Само центърът и пространството около портата изглеждат по-приемливи /в моите очите/, очевидно туристите не трябва да бъдат много разочаровани /като мен например!/. Само правителствените и президентските сгради, както и тези на посолствата и армията, изглеждат по различен начин.
Тези снимки са от правителствената резиденция и неговата охрана.
Пропуснах да отбележа, че движението е вляво - както в Англия, двата основни пътя в Сува са кръстени на Елизабет и Филип /естествено/, които са посетили острова след сватбата си и по този начин са увековечени за историята.За откривател на острова се смята Абел Тасман в средата на 17 век. Посещаван е от Джеймс Кук, Джон Блейд /който е донесъл хлебното дърво от Хаити/, Магелан и други мореплаватели по времето на Великите географски открития /който се интересува повече от историята на този регион, да се обърне към Гугъл/.
Много различни дървета /обичайно за този климат!/ - мангрови дървета, манго, банан, хлебно дърво, тръстика и дестилацията го правят основен източник на доходи за острова, кокосови палми, от които се добива и изнася копра. Океанът също помага на бюджета - с много риби, техния улов и преработка. Но, разбира се, най-важното е туризмът, от който тук живеят много хора. Образованието започва на 4-годишна възраст и е задължително до 14 години. Гимназиите завършват с 13-ти клас, желаещите да учат медицина и право са платени специалности, а останалите - са безплатни. Много млади хора продължават образованието си в Нова Зеландия, която е само на 1000 км. разстояние /един хвърлей място, нали?/. Самотните майки получават 65 долара на месец (дали са фиджийски или американски, не разбрах), за други аспекти на данъците и социалното осигуряване, гидовете не споменаваха нищо. Минахме през залива Лаукала, зад който е построен Университетът на Южния Пасифик и стадионът към него, където се играе ръгби, любимият спорт сред местните жители. Тук са снимани "Корабокрушенецът" с Том Ханкс и „Плажът“ с Леонардо Ди Каприо. Видели ли са същото като мен или са ги закарали с лодка до и от хотела?
Тъй като някои от нас се интересуваха от канибализъм, гидът обясни, че това вече не се практикува (може би от наследство от други култури). Това се е случвало след битки, при които победителите с тези обичаи са се надявали да наследят силата и душата от враговете.
Последният обект, посетен за деня, беше Националният музей. Колекцията е семпла, но достатъчно красноречива за местния бит и култура с течение на времето. Още веднъж съм убедена, че за обикновения човек оцеляването винаги и навсякъде е изисквало много усилия и постоянна работа. Това все още не се е променило!
Не пропуснах партито по случай 8 март, което, както всички останали, се проведе на откритата палуба на 13-ия етаж. Музиката на няколко оркестъра /всеки от тях обикновено свиреше в различните фоайета на етажите/, пасажерите показаха какво са научили в уроците по самба, бачата, салса и други. Отново имаше богат бюфет /след вечеря къде се побират тези вкусотии ???/, по една роза за всяка жена /от стреч хартия, разбира се/, коктейли /поздравих се и аз за празника с един от тях/.
Ден 66 - 9 март 2019 г. - Лаутока /Фиджи/
Това е вторият по големина град на острова. Надявам се да няма неприятни изненади! Има, но на фона на това, което видях в Сува, не съм особено изненадана. Едни и същи условия на живот, същите къщи, същата растителност, едни и същи хора - весели, сърдечни, не знаят нищо друго и не се интересуват /нямат друг избор/. Светът се променя, но това не се усеща тук.
Най-впечатляващо беше посещението на OrchidGarden, създадено през 1970 г. от частната колекция на Raymond Burr с над 200 вида. Какъвто и цвят, форма или размер да изберете, всичките са красиви и то толкова много !!! Изобилие от влага /дъждовен сезон m.m. 11-04/ и силното слънце правят резултата впечатляващ. Пътека в "джунглата" води до различни видове тропически дървета и храсти с пълзящи растения, познати и непознати цветя, езерце с водни лилии /за съжаление още не са разцъфнали/, поточета /които се чуват, но не се виждат от буйната зеленина/, романтични мостчета, хлъзгави пътеки - пътеки в "джунглата" /не ми се мисли какво е в истинската джунгла?!?!?/. Дори не знаех, че ананасът принадлежи към семейство орхидеи.
Тук работят местни водачи /според мен студенти/ - те извеждат групата от автобуса, придружават я по целия маршрут на градината, обясняват видовете орхидеи и характеристиките им. Както обясних по-рано, орхидеите са литофитни (паразитни) растения, които растат и се развиват върху кората на други растителни видове.
Местна забележителност е спящият гигант, огромно скално образувание, обрасло с буйна растителност и придобило гигантска форма /колкото и да насилвах въображението си, не можах да го открия, за съжаление!/. Но буйната зеленина не можа да ми избяга.
Беше толкова горещо и влажно, че с удоволствие приех да пия микс от манго, гуава и ананас, прясно изцеден сок и приятно освежаващ.
Последва посещение на Науака - местно селце, състоящо се от около сто къщи, където бяхме посрещнати със специална церемония по кава. По пътя ни спря група младежи с традиционни дрехи и оръжия, които нахлуха в автобуса със страшни бойни викове. Оказа се, че това са приветствени викове !!!, и аз ги приех като сигнал за започване на битка и вземане на заложници?!?!? /ние сме толкова наплашени от терористи, че дори това приятелско посрещане ни зашемети !!!!!/Поканиха ни в голям хол, където се провеждат различни събития. Кава-церемония се състоя в нашата част /да не забравяме, че туризмът е основна индустрия тук и голям източник на доходи !!!/ за добре дошли. Шестима мъже, облечени в традиционни дрехи, водени от шефа (наричан още президентът?), направиха такова шоу, което никога няма да забравя.
Обиколихме селото - едноетажни дървени къщи, ламаринени покриви, кални улици и дворове, беше ме страх да погледна вътре. Само къщата на старейшината беше различна - поддържана и прясно боядисана.
Наследството на вожда се предава само на мъже, а къде е ролята на жената, така и не разбрах !!!Срещнах много растителни видове, които не съм срещал досега - таро, лимонена трева, която се използва в ритуали и церемонии, хлебни плодове, банани, маниока, тапиока.
Има много църкви, предимно методисти (може би това религиозно движение стъпва първи в тази част на света) и техните общества са многобройни, има и мормони, протестанти, будисти. Работниците на захарните плантации, докарани от Индия, са установили също своята религия тук.
Фиджи се нарича още захарен остров заради многото захарни плантации, а домовете на работещите в тях се намират до тях /ако могат да се нарекат бараките, които те обитават/.
Фиджи е архипелаг с над 340 острова и островчета, 1/3 от които са обитаеми. Витилеву - големият остров, където са посетените Сува и Лаутока, Леву - малкият остров, между които има самолетни полети и фериботи. Не ми се мисли за условията на живот на другите по-малки обитавани острови. Решението да ги посетя включва много пари, добра подготовка - предварително в интернет, прехвърляне летище-курорт-летище в 5-7 звезден хотел, без да бъдете обременени от това, което видях аз например.
Малка компенсация за днешните впечатления от острова е вечерният спектакъл в театъра - Кармен. Музиката, изпълнението на оркестъра и певците ми достави истинско удоволствие.
Особен интерес предизвика представянето на малка фолклорна група KiTai dance Group от Нова Зеландия и ни подготви за предстоящото посещение на островната държава /за мен почти седмица там/. Ансамбълът изпълни няколко песни и танци, характерни за коренното население - маорите. Необичайни костюми, аксесоари и грим, викове и крясъци, плезене, ужасяващи викове съпътстваха шоуто /по-късно в Роторуа отново видях подобно шоу/.
Последва необичайно състезание - избор на най-секси дама на кораба?!?!?, състоящ се от 3 етапа с различни провокативни въпроси и тенденционни закачки, като следствие от тях кандидатките отпадаха една по една. В крайна сметка останаха 3 от тях - англичанка /от индийски произход/, французойка и германка. Англичанката, която демонстрира завидни умения в танците, съблазняването и стриптиза, спечели. Лично аз бях силно впечатлена от французойката, да не говорим за Мими, която също участва в надпреварата. Всичко това беше придружено от много смях /до сълзи/, добро настроение и хубава музика. Много пъти поздравления за ентъртеймънт екипа!!!
Дни 67 и 68 - 10-11.03.2019 г. - в океана
Най-накрая получих билетите и описанието на тура в Нова Зеландия /NZ/. Отпътуване на 14.03, пристигане в Сидни /Австралия/ на 18.03 в ранния следобед и ще имам възможност да посетя оперния спектакъл в световно известната сграда. Чудо невиждано, Бог даде да се случи!!!
Днешният ден в океана е толкова лежерен, колкото и предишните.
Получихме и паспортите си, те ги пазеха повече от 2 седмици, беше крайно време и дори няма печати?!?!?
В каютата си намерих писмено известие за новозеландски морски птици /чайки, корморани и др./, които са привличани от всякакви светлини. Поради това не трябва да оставяме вечерта източници на светлина, прозорци и врати със завеси и щори, тъй като птиците стават агресивни и могат да причинят щети или да се наранят. За първи път видях на живо как работят природозащитните организации в този регион на света, което заслужава моето възхищение.
Посетих сутрешен урок по танци - фолклорната група от Нова Зеландия ни показа стъпките на своите танци. За разлика от снощи, те не бяха боядисани, но се плезеха , не викаха, но издаваха бойните си викове, силно се пляскаха по бедрата /как ли не не насиниха???/. Очевидно снощното представяне беше традиционно шоу.
Образователната лекция е посветена на предстоящото посещение на далечния остров NZ - на другия край на света, което очаквам с нетърпение. Предполагам, че реалността ще ме изненада, изуми, озадачи. Това, което видях и преживях, обаче надмина всичките ми очаквания, вярвам, че ще се съгласите с мен, когато приключите с четенето за тези 7 дни.
Следобедът отново беше посветен на танците - този път беше кънтри, много стъпки, завъртания, весела музика и викове. Забавно, но и уморително, особено когато не го практикувате от години, ще опитам отново в следващите уроци.
Вечерният концерт, озаглавен Athlantis, беше приятен за гледане и слушане - пищни тоалети и всеки път различни. Чудя се къде са съхранили тези рокли, пера, каски, маски, тъй като ги сменят за почти всеки танц ??? Продължителността от около 45 минути, бедните момичета и момчета трябва да си почиват, защото имат и второ представление. Но от друга страна, това е тяхната работа и затова получават парите си.
От днес започваме смяната на времето - този път с 1 час напред. Разликата със София е 9 часа - когато ставам, те си лягат /в Окланд се опитах да проведа разговор с децата си - обадих се в 17 часа местно време и беше 6 часа в сутринта в България, много объркващо, нали?/. От друга страна, получих снимки и видеоклипове от Сирни Заговезни /Поклади/, получих тяхната прошка и им дадох своята. Добре, че са модерните технологии и можем да общуваме по този начин, за да не се чувствам толкова изолирана.
Успях да резервирам и платя следващите обиколки /до Малдивите включително/. Разбира се, най-атрактивните /напр. с обяд в кулите Петронас в Куала Лумпур/ са продадени онлайн. Е, няма драма /по-късно се убедих, че не съм пропуснал кой знае колко/. Където е възможно, /като например в Сан Франциско/ ще взема Hop on-Hop off автобусите и ще се справя със ситуацията /така направих например в Сингапур/.
Получих извинително писмо от туристическия офис за обиколката в Пърл Харбър (вече го споменах, нали?) и ни връщат платената сума. Неуспехът е очевиден и затова е взета тази мярка.
В клас по танци практикувахме кумбия - вид латино-танц. На пръв поглед нищо особено като трудност, но след това не можах да се възстановя почти 1 час. Това няма да ме спре и отсега нататък ще бъда по-активна и упорита в усвояването на нови умения. Успокояващо е, че и останалите участници не се различават много от мен, само един канадец /според мен бивш балетист/ се открояваше със стойка и движения, присъщи на танцьорите, не само любители. По-късно дори си партнирахме на „отворения“ урок.
Участвах във викторина Trivia Time - 10 въпроса /отворени/ или с 3 възможни отговора. Справих се добре с успеваемост от около 70%, забавно, поучително, винаги можете да научите нещо ново /не се сетих за барометъра, за съжаление!/.
Вечерта в театъра Diamonds от Австралия /група от 3 момичета/ ни напомниха за някои от вечните хитове на Даяна Рос, Тина Търнър и др. Самите те млади и атрактивни забавляваха публиката, която от своя страна искрено им се радваше, особено фолклорната група на Нова Зеландия.
Оттеглих се рано, за да се подготвя за новозеландското приключение - една седмица от другия край на света, който познавам. Какво ме чака ?????
Ден 69 - 12 март 2019 г. - Bay of Islands /Нова Зеландия/
Изненада - тук летният сезон е приключил, т.е. сега тук е началото на есента и поради тази причина температурите са 15-17 градуса /за разлика от преди 2 дни, когато 30 градуса и над тях бяха нещо често, подобно след Мексико и САЩ/. Отново трябва да се облека по-топло, за да не се налага да отида в медицинския център по спешност.
Приликата със Скандинавия ме преследва през целия ни престой тук - острови, островчета, всякакви плавателни съдове, все още много зеленина, хълмист терен.
Английското правосъдие някога е изпращало тук закононарушителите като наказание за провиненията им, създавайки ново общество, което е било принудено да съжителства с коренното население - маорите. Те са успели да се впишат и да изградят държава, подчинена на природата и закона. Е, имало е сблъсъци, има сега и днес /къде ли не няма?/.
Кокетни, предимно едноетажни, бели и спретнати къщи, добре поддържани градини с все още буйна растителност, 1-2 коли пред тях, хотели и апарт-комплекси, спортни площадки, платноходки, парапланери, непрекъснато летят хеликоптери.
За моя изненада нямаше плажуващи или къпещи се - очевидно вече е студено /пикът на летния сезон е през януари/. Миди, охлюви, черупки, ако можех, бих събрала и отнесла у дома целия плаж /за колекцията ми/.
Забелязах прилива сутринта, след обиколката имаше отлив, който се редува на всеки 6 часа. Спокойно, чисто, подредено, малко тъжно заради преминалия летен сезон.Местната атракция!Винаги съм възмущавала от липсата на самодисциплина на хората. Въпреки многократните предупреждения за спазване на фиксирания час /отново бяхме транспортирани с тендери до брега/ трябваше да се върнем, за да вземем закъснелия Хосе /мексиканеца, когото наричам Педро/ и едно скандинавско семейство!?!?! Считам точността за белег на добро възпитание и зачитане останалите хора!!!
Пътуваме до пещерата на светещите инсекти Kawiti, собственост на потомците на маорския лидер Кавити, който се е разбунтувал срещу англичаните през 1846 г. Лек хълмист терен, буйна растителност, много вода, мангрова растителност - естествена защита срещу корозия, абразия и морски вълни . През цялото време малките населени места/кварталите се редуват, чудя се как получават пощата си, сметки за плащане, след като не видях имена на улици/отбивки /сигурно са приели някаква система, но не се сетих да питам/ .
В град Кавакава видях клон на местното министерство на труда и социалните грижи, което ме накара да вярвам, че те плащат осигурителни вноски и/или получават обезщетения. Бях много поразена от наднорменото тегло на тийнейджърите, дори не искам да си представям как ще изглеждат в зряла или в напреднала възраст !!! Не посмях да снимам, защото не знам какви са правилата и не искам да ги нарушавам.
Спираме в пещерите на светещите червеи Kawiti, местообитание на специфични светещи инсекти - подобни на светулки, прилепнали към тавана на пещерата. Те са ендемитен вид, който не се среща никъде другаде по света. Удивително !!! Те се виждат само в абсолютен мрак. Снимането е строго забранено, само около 5-7 м преди навлизане в дълбочината в първия участък успях да щракна няколко кадъра, но дори и тогава е впечатляващо. Тъмно, влажно, студено, хлъзгаво, придвижваме се в индийска нишка, през 10-тина от нас сме с фенери в ръка и здраво държим парапета. Ширината на пещерата е около 5-6 м. с дървени пътеки в онази част от нея, където е разрешен достъп на туристи. Сталактити, сталактити, сталактони са с кремав цвят и са се образували преди милиони години. Звучат само падащите капки. Подводните реки и потоци са обитавани от местен вид змиорки, предполагам също ендемитен вид, приспособен да живее във вечна тъмнина и тишина. Дяволската пещера в Палма де Майорка е в пъти по-голяма и електрифицирана, но светещите инсекти се намират само тук.
Влакът се движи само през уикендите със специален график, обикновени дървени пейки във вагоните и тези с кожени кресла - 1-ва класа. Иначе на гарата има всичко - билетна каса, чакалня, бюфет, много растителност, чисто и уютно. За съжаление бяхме в делничен ден, иначе щяхме да се повозим с удоволствие.
Концертът в театъра тази вечер е посветен на филмовата музика, изпълнявана от певците и оркестъра, но за съжаление доста шумна, което ми попречи да му се насладя.
Ден 70 - 13 март 2019 г. - Окланд /Нова Зеландия/
Днес сме в един от най-забележителните градове на Нова Зеландия - Окланд. Преди да слезем на пристанището, по интеркома ни предупредиха няколко пъти, че всичко за ядене и пиене е абсолютно забранено за изнасяне от кораба. Отдавна бях чела за 2 японски момичета, които яли ябълки и ги изхвърлили; от тях са се появявили червеи и оттогава тук са се завъдили невиждани преди това червеи. От този момент нататък санитарните мерки станали абсолютно строги и в тази връзка, преминавайки през санитарните власти, нашият ръчен багаж беше проверен - раници, ръчни и дамски чанти, абсолютно всичко. Паспортната проверка не се брои.
Днешната обиколка е включена в цената на пакета и ще посетим Националния музей и Зимната градина, емблематични за туристическите обекти.
Градът е много голям, модерен, много се строи и обновява, шумен, колоритен, с много модерни и красиви сгради от фибростъкло, много стари сгради с обществено значение, хотели, ресторанти, барове, банки, вероятно има много други, но отразявам само това, което съм видяла със собствените си очи (това се отнася за всичко описано дотук). Прекосихме красив мост, свързващ Централен с Източен Окланд. В непосредствена близост до нашия закотвен кораб се намира морската гара, от която постоянно пристигат и заминават пътнически корабчета. Имах възможността да наблюдавам служителите, които се връщат от работа /17 часа местно време/, които търпеливо изчакваха своя ред да се качат на тях. Много от тях работят в центъра, но живеят на съпътстващите острови, където животът е по-евтин /тъй като навсякъде наемите за жилища в центъра са изключително високи, което прави неприемливото за наемане/.
Връщайки се към парка - древно дърво привлече вниманието ми със своите корени - на около 150-годишно, плодовете му са годни за консумация. Помолих някои хора за информация, но никой не знаеше повече от мен. Ако го разпознаете от снимката, ще съм благодарна да го споделите с мен.
Музеят има поне 4-5 етажа, видяхме само първия от тях, посветен на маорите - история, бит, култура. Отново вечният проблем - липсата на време. Дали да слушаме обясненията, дали да гледаме и снимаме, дали да си купим сувенири. И отново същия упрек към себе си - защо не си направих труда да разбера предварително за предстоящите места за посещение, за да мога да обърна повече внимание на други интересни факти. От друга страна - винаги мога да проверя в интернет подробностите, които ме интересуват. Така че, няма драма.Появата на маорското общество се корени в далечното минало, оригиналната култура и език, традиционните поминъци, борбата за права, всичко това се проследява и представя в последователност.
Много красиви и елегантни, дърворезбовани в червено къщи - в една от тях забелязах ученици, които имат урок по история /вероятно/ в къщата на един от вождовете на маорите. Странни (за мен) инструменти за лов и риболов - основният поминък, оръжия и инструменти, дълги лодки /мисля, че ги наричаха пирога/. И много посетители, добра организация, бях много впечатлена от специалните пътеки за инвалидни колички.
В непосредствена близост се намира Зимната градина, основана през 1913 г. Напомня ми силно за Ботаническата градина в София, но е много по-голяма. Познати и непознати цветя, месоядни растения, водни лилии, папрати, ярки цветя, необичайно големи форми, силни аромати. В отделен ъгъл има много папрати - леко влажен и хладен - големи като храсти, почти дървета, огромни и с необичайни форми.
Изграденото езерце е обитавано от патици, гъски и други водолюбиви птици, както и много алеи, мостове, посетители, кафенета и места за отдих.
Преди да се върна на кораба, се разходих наблизо - морската гара, зоната за отдих с множество кафенета и барове, галерии и магазини, бърз шопинг за сувенири. Исках да посетя аквариума, но той беше затворен.
1
Дни 71, 72, 73, 74 и 75 - 14, 15, 16, 17 и 18.03.2019 - Нова Зеландия /НЗ/
Приключение в приключението!!! Докато останалите плават към Сидни /Австралия/, 17 души /и аз - единственена българка/ ще обиколим някои забележителности в Нова Зеландия. Французи, италианци, холандско семейство /с две малки момиченца/, Клавдия /от туристическия офис/ е групата, която ще види с очите си пещери, термални и увеселителни паркове, планини, езера и реки, за които съм чела, чувала, гледала, ще снимам, ще въздишам и ще изтръпвам от вълнение. Гид за целия ни престой е Пит, собственик на туристическа фирма, англичанин по рождение, който се е установил тук от много години със семейството си, а шофьорите ще се сменят, тъй като преходите са много дълги, както и се оказа.
Внимателно слушам разказа на Пит, защото съдържа ценна информация относно настоящето, миналото и очакваното бъдеще на НЗ. Страната има 5 млн. жители, от тях 4 млн. живеят на Северния, а 1 млн. души - на Южния остров. Окланд наброява 500 хил. жители. От цялото население около10% са коренните жители - маорите. Любопитно явление се наблюдава в последните години - идващи от Азия заселници /видях много азиатаски черти при местното население в последствие/ се присъединяват в религиозно отношение към маорите?!?!? Вероятно става дума за легален начин за получаване на новозеландско гражданство?!?!?
Основен отрасъл е туризмът /за мен това е неочаквано, имайки предвид отдалечеността на държавата от Европа и Америките/. Дърводобив и дървообработването са също добре развити /особено като видях вековните дървета, това е лесно обяснимо/; морски превози /е, да де, нали е островна държава/ - главно към Китай /защо ли не се изненадвам?/, млекодобив и млекопреработване /при тези пасища ..... и множество четиричикопитни - овце, крави, лами/. За отбелязване е, че в последните 3-4 години се забелязва силно намаление на овцете, в миналото са били преобладаващите видове за животовъдството. Риболовът /напълно естествено, разбира се/ и рибопреработването също са застъпени отрасли в икономиката на страната. Строителството - ново и реновиращо - обществени и жилищни сгради /видимо при пътуването ни/ се забелязва, особено при преминаването ни през големите селища. Да добавя, че местните къщи носят белезите на английската архитектура - скромни, с изнесени веранди, много често в дворчетата са изградени парници, малки и добре поддържани градинки, с характерните фасади и прясно боядисани. Обществените сгради, училищата, църквите /главно методистки и баптистки/ са семпли, не много високи, но вдъхват респект с външния си вид. Много спортни площадки и игрища /голфърски, естествено/, крикет, ръгби и др. През зимата рядко има снеговалежи /с изключение на планините и планинските курорти, които привличат множество туристи за екстремни спортове/, но валят обилни дъждове, като температурите обичайно са между 5 - 10 градуса.
В момента ние се намираме в началото на есента и това е видимо - полята са засъхнали, сеното е балирано, цветята не са така пищни, постепенно листата на дърветата се посипват по земята. Всичко тук ми напомня силно на Скандинавието, Англия, Шотландия, Ирландия - синорите по полята са от жив плет или камъни, буйните води, езерата и реките, това водно богатство се цени и пази много внимателно. Не видях бездействащи хора /както наблюдавах такива по островите, дали се дължи само на климата???/, земята е изорана, видях по полето пръскачки /предполагам за растителна защита/.
Имайки предвид вулканичния произход на НЗ честите земетресения не са рядкост, не видях, освен в Роторуа, използването на тази термична енергия, така както е в Исландия например. По пътя обаче срещахме често могили, покрити с трева, които по обясненията на Пит, са купчини застинала лава.
Последният за деня обект - отново учудващо за мен е посещението ни в Hobbittown, съществуваща от години и особено печеливша атракция в НЗ. Тук преди повече от 20 години е сниман фентъзи филмът Властелинът на пръстените, по прочутия роман на Дж.Р.Р.Толкин. Организацията на обиколката е перфектна, строго регламентирана и добре смазана машина за печелене на пари /независимо дали си фен на книгата или филма, или не/. Оставяш на паркинг извън комплекса колата/автобуса, купуваш билет /около 100-тина НЗдолара/, прекачваш се на специален автобус, който лъкатуши по 1-километров асфалтиран път по хълмчето напред, придружен от местна администрация /шофьор, гид, разпоредители/ и всичко това продължава точно 90 минути /нито секунда повече, защото други групи вече чакат за твоето място!!!/. Не съм чела романа /не харесвам фентъзи/, не съм гледала и филмите, но всичко ми изглеждаше много автентично - дори коминчетата на къщурките димят, има проснато пране, приготвени зеленчуци за зимнина, буренца /дали за биричка или винце, нямаше как да уточня/. Всичко наоколо се поддържа в много добро състояние, има хора, които се грижат селището да изглежда обитавано /но ни видях нито един хобит!!!/, според гида атмосферата е напълно запазена в естествения й вид, няма нито едно дърво, което да не е на мястото си. Вероятно магията на книгата и филмите привличат не един и двама туристи в течение на дългите години на експлоатация. Да не забравяме и комерсиалната страна, но пък защо не, след като има интерес, ще има и готови да платят да го задоловят. Дори и ние, туристите от цял свят, дойдохме на хиляди километри от домовете си, за да се докоснем до голямата илюзия - селището на несъществуващи персонажи, но подмамени от богатото въображение на писателя и филмовата версия на романа и неговите герои. А, да не забравя и кръчмичката на хобитите - пиеш сайдер, безалкохолна бира /да не забравяме, че основната маса фенове са малолетни!/, и снимаш, снимаш, снимаш, докато имаш сила да държиш в ръцете си телефона, фотоапарата, таблета за незабравими в снимки спомени.
Следващият ден започва с богата закуска според всеки вкус, а след това поемаме в южна посока покрай езерото, което днес е обвито в мъгла, към Te Puta-Natural Thermal Valley. Оказа се, че това не е мъгла, а серни изпарения от геотермалната активност на "заспал" вулкан, върху който е разположен градът. Отново комплексът е стопанисван и управляван от маорската общност, за което споменах и преди. От входа ни пое маорски гид, който ни придружаваше по време на цялата обиколка и отговаряше на множеството ни въпроси.
Имахме няколко часа свободно време до следващия атракцион Skyline Rotorua Complex, което използвах за шопинг - сувенири, дрехи за следващите дестинации в Азия, които се очертават много горещи. Лифтът и неговите кабинки /като тези на Боровец/, т.нар. гондола, е дълъг 900 м. и се изкачва на едно възвишение над града. При хубаво време може би се открива великолепна гледка, но днес е мъгливо в резултат на падналия този следобед дъжд и изпаренията му. Но пък има друго очарование и някак мистично. Атракционън предлага много възможности за индивидуално и семейно забавление - планинско колоездене, колички върху асфалтова писта, малък зоопарк, въжена линия Zipline, вероятно и други, които оползотворяват почивния ден на желаещите да поспортуват съвместно и да се насладят после на вкусната храна. Цените никак не на ниски /както установих навсякъде тук/, но пък се предлагат големи отстъпки по различни признаци. Много ме впечатлиха местните гости - семейства с по 3-4 деца, консумирайки огромни порции. На съседната маса имаше купища останки от скариди, меса, сирена, бира и вино. Тъй като беше в края на работната седмица, повечето от масите бяха заети, разбрах от гида, че тук се идва само с предварителна резервация, в противен случай не можеш да се надяваш на свободна маса.
Отново късно се прибрахме в хотела, отново няма време за сън /може би около 3-4 ч./, защото отново използвах мрежата за връзка с близките, изпращане снимки и клипчета, подреждане на багажа, адреналинът ми е толкова висок, че не ме отпуска дълго и не усещам умора.Полетът до Куинстанд през Уелингтън е в 8.35 ч., което значи много ранно ставане, бърза закуска, и бегом на летището, което се оказа толкова малко, и почти без пътници /все пак е събота, хората още спят, нали?/, че от чакалнята пешком отидохме до самолета /дали пък не беше самолетче?/. Полетът трае само 1 ч. и така неусетно се озовахме в Уелингтън, набързо осъществих традиционното шопингиране за дребни покупки и сувенири. Дали ще си осигуря обещаната снимка с кенгуру остава въпрос с повишена трудност, ще дам всичко от себе си, за да изпълня и това поръчение. Тук научихме и за терористичния акт в Крайсчърч, това разбрах от жената до мен, която беше силно разтревожена за своето семейство. Станах свидетел и на безупречната охрана на летището - по сигнал на пътници дойдоха полицаи и следователско куче за забравен пакет, и така опасността от нов атентат беше отстранен /може би е било и рутинна тренировка, знае ли човек в днешното неспокойно време......./
Уелингтън от високо.Закъснението на полета от Уелингтън до Куинстанд стана причина за бясното ни препускане за остатъка от деня - винарна, бънджи-атракцион, езерото Wakatipu, овчарско шоу.....
А почивния ден принадлежи на време за спорт и семейството - край реката /за нея ще разкажа по-късно/ местните бяха завзели тревните площи за забавления на открито в края на тяхното лято. Тук са намира и изградената през 1988 г. площадка за бънджи-скокове Kawarau Gorge Bungy и по думите на гида привлича ентусиасти от цял свят /дали?/. Добре, че дойдохме след приключване на работното време, иначе щеше да има и смелчаци и от нашата група /ако се престрашат, разбира се/. По моя окомер височината е не по-малка от 50-55 м., предпазните ограждения - стабилни, водата в реката е ниска, разбираемо в края на лятото, и все пак не липсват жалаещи, поне според гида.
Отново много късно се настанихме в хотела, за мое леко разочарование се оказа не самият Хилтън, а апарт-Хилтън, но пък известна видимост към езерото, уютната стаичка компенсираха моята нагласа, за 2 нощувки все някак ще ги преживея, нали?
Следващата сутрин започна отново мнооооого рано с телефонно събуждане в 5.45 ч.?!?!?!, представяте ли си колко рано е това след тези натоварени дни. Отново не можах да спя, този път ми беше студено, но българската изобретателност и този път ме спаси, няма да ви казвам как, опитайте се да отгатнете!!! И пак се започна поредният маратон - закуска, няколкочасово пътуване до най-южния фиорд на Южния остров, полет с 10-местно самолетче над Южните Алпи. Типичен есенен ден - студен, влажен, мъглив, пусти улици /все пак е неделя, хората спят/ в 7 ч. сутринта. В големия рейс има място за всички, които искат да спят, само не и аз, няма друг път отново да дойда тук, за да си губя времето в сън. Гледам, гледам, снимам, снимам, охкам, ахкам, ту от едната, ту на другата страна по пътя. А то за гледане има толкова много - буйни реки, тук-там и водопадчета, езера и езерца, глетчери и ледопади, невероятни планини, сипеи, природни красоти, които не са за изпускане нито за миг. По пътя преминаваме през тунела Хомер, строен почти 20 години - започнат е през 1935 г., а е завършен през 1954 г. Първоначално е изкопаван на ръка, по време на Втората световна война строителството е спряло, а след нея с помощта на съвременна техника е прокопан за значително по-кратко време. Свлачища, наводнения, технически проблеми са съпътствали неговото изграждане, но накрая човешката воля и упорство са надмогнали природата.
Пътуваме към Милфордсаунд - малък фиорд със специфична акустика, започващ от Тасманово море от запад и стигащ до сушата на изток, където е разположена станцията на флотилията от развлекателни корабчета, летището и множеството трекинг маршрути до върхове, ледници, водопади в зависимост от индивидуалните желания. Тази област на западното крайбрежие на Южния остров е особено популярен сред ентусиасти от цял свят, тръгнали да изпитват волята и възможностите си в покоряване на различни предизвикателства. Екстремните забавления се ползват с голяма популярност през всички годишни сезони, добре планирани и технически обезпечени, висококвалифицирани инструктори и други специалисти, осигуряват максимално покритие на желанията на своите гости. Цените, както навсякъде тук, никак не са ниски, но се предлагат много екстри и бонуси в зависимост от различни фактори - сезон, брой туристи, брой дни, степен и сложност на избраните маршрути, транспорт, застраховки и т.н. Не на последно място е и въпросът за обезпечаване на целогодишна заетост на местните и достатъчни приходи в бюджета. Целокупно погледнато, ако си млад и имаш достатъчно време и средства, НЗ е твоята дестинация за спорт и развлечения, които трудно можеш да ги съвместиш някъде другаде по света. Пътуваме мнооооого дълго, а спираме само два пъти - веднъж във ферма за лами, поне можах да си осигуря снимки с тях, а следващият път - край огледалното езеро. Mirror lake е чудно езеро, в което се отразяват околните върхове и гори, мъглата започна да се вдига, което ни осигури прекрасна гледка наоколо. В тази местност се срещат ендемитни растителни и животински видове, доколкото разбрах само тук се намира суровината за прочутия манука мед, и това е съвсем естествено, имайки предвид отдалечеността на островната държава, което прави обмена на флората и фауната много трудно, да не кажем невъзможно. Невероятни гледки като за последно на планини, долини, реки - подходящи за рафтинг, естремно спускане с джетове, езера с кристално изумрудени чисти води, шеметни върхове, обрасли с гъсти гори или сипеи, остатъци от миналогодишния сняг, водопади, най-впечатляващият Лейди Боуън Фолс с неговите 162 м. и множество по-малки. Продължителността на плаването ни по Милфордсаунд продължи близо 2 ч. до вливането на водите в Тасманово море, през което време не си намерих място на корабчето - от единия до другия край, отляво, отдясно, отред, отзад, откъдето и да погледнеш все имаш чувството, че нещо пропускаш. Особеност е съдържанието на водите на фиорда - сладководна на повърхността и солена в дълбочина. Това се дължи на многото водни маси, които се стичат от водопадите, която придава и специфичния й цвят. В края на лятото са по-топли от обикновено и това привлича дефините, които плуват в непосредствена близост до корабчето, а компания им правят тюлени, мързеливо излегнали се по скалите наоколо. Дори на сервирания на борда обяд на обърнах нужното внимание, навсякъде мога да ям, но никъде другаде нямаше да имам възможност да се докосна до такова природно чудо. Вярно, била съм и на норвежките фиорди, но тук, на 17 хил.км. от родината преживяването не може да се предаде с думи, поне моите не достигат.
Завръщането ни в Куинстанд се осъществи с 10-местно самолетче, което се справи перфектно със задачата си и при невероятно /според Пит сме имали невероятен късмет/ време - искрящо синьо небе, много слънчево и съвсем тихо време. Гледани от високо Южните Алпи са също така впечатляващи - високи планини и върхове, прорязани от реки и езера, глетчери и ледоходи, сипеи и вековна растителност. Мога само да съм безкрайно доволна и благодарна за всеки миг, прекаран в НЗ през последната седмица /да си пожелая да се завърна ще е нереално, остават само снимките, спомените и настоящите записки/. Ден 76 - 19 март 2019 г. - Сидни / Австралия /
Тръгваме за Сидни по обяд с полет от Куинстаун, 3-часов полет, който остана почти незабелязан, докато четях списание с подробности за забележителностите на Нова Зеландия, посетени през последните дни.
Преминаването от летището до порта ми даде възможност да придобия някаква представа за града. Високи небостъргачи в центъра /като Хонолулу/, много екстравагантна архитектура, много, много ново строителство. Местните наричат тази част на Сидни "Скалата", защото е построена върху скала и просмукваща се вода.Теренът е леко хълмист /подобен на SF/ и урбанстично много подобен на него, вероятно тези относително нови градове /18-19 век/ имат сходно градоустройство / нещо повече, те имат общ доминион - Англия /. Разположението му върху много вода е допринесло за по-широкото използване на водния транспорт - кораби с всякакви размери, фериботни линии, яхти и луксозни лайнери се забелязват във водното пространство. Цветни, шумни, улични музиканти, цветни статуи, забързани работници, които се прибират у дома в края на работния ден.
Мястото на пристанището за нашя кораб беше заето от друг кораб и трябваше да ни придвижат до кея с тендери. Трябваше да изчакаме външни посетители (круизната компания работи в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО), така че голяма група млади хора бяха транспортирани до кораба, за да го опознаят, да се срещнат с екипажа, да опознаят, макар и за кратко, стила на работа и може би други въпроси за младите хора.
И тук изненада .... Поради продължителното ни отсъствие бордните карти са блокирани, решаването на проблема отне време, а ние бяхме уморени и гладни, а някои от нас бързаха за операта ...... Всичко е наред, когато завършва добре, както казва поговорката.
И сега е ред на известната опера в Сидни. Впечатляващо - както отвън, така и отвътре, сякаш плува във водата, под формата на корабни платна и отразяващи се във водите на залива. А изгревът на следващия ден го боядисва в червени, розови и златни нюанси - страхотно!!! Носи името на най-известната австралийска оперна певица Джоан Съдърланд. Интериорът също е впечатляващ - широк, удобен, с много стълби, с амфитеатрално разположение на местата за сядане - меки червени седалки, разделени на сектори. Сцената е разположена ниско долу, а под нея е оркестърът.През 2007 г. той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Всеки, който се интересува от други подробности, може да ги намери в Интернет. За мен преживяването - от влизането до напускането на сградата - ме изпълни с ентусиазъм и страхопочитание към сградата - като архитектура и предназначение. Само си помислете - на повече от 17 хиляди километра от дома стъпвам в една от култовите културни институции в света !!! Това не е лесно да се обясни, трябва да се усети и съхрани в паметта ми. Дори не мога да повярвам в късмета си!?!?!
Самото представление е операта „Саломе” на Рихард Щраус. Музиката е доста сурова, тежка, мрачна /ако изходим от библейския сюжет, би трябвало така да звучи/, само към края усещам лека мелодичност. Не усетих увертюрата, продължителността е 2 часа, без антракт /не съм го гледал у дома и нямам база за сравнение/. Работата на режисьора и интерпретацията на съдържанието малко ме притесни и в крайна сметка бях шокирана.В задната част на сцената е поставена банкетна маса, където Ирод е поканил еврейските свещеници да решат съдбата на Йоан Кръстител. Пред сцената на пиедестал (нещо подобно, както го оприличавам) действието на операта главно се развива. Йоан е затворен, и е обект както на подигравки от страна на духовенството, така и на сексуални намеци от страна на Саломе. През цялото това време тя пя за косата и устните му, които иска да милва и целува, бледото лице и изпитните черти. В разгара на пиршеството момиче започна да изпълнява вариетен танц с панделки/воали, спуснати от тавана?!?!?
Прекрасна акустика, превъзходна изпълнение ролята на Саломе, на главните действащи лица и хора, /не запомних името на певицата/, но удивлението ми от постановката ми попречи да се насладя на представлението. Не приемам такъв библейски сюжет да бъде представен като водевил или вариете. Вярно, времената се менят, но има вечни истини, които определят моралните основи на обществото. Не съм съгласна класическата опера да бъде сведена до нивото на улично представление, за да се хареса на онези, които не са готови да разберат и уважат оперното изкуство, преживяло превратностите на времето повече от 250 години !!!! !
Споделих тези мисли с Мария /италианката от НЗ/, която напълно се съгласи с мен. Може би това е начинът изкуството да стигне до масите, да ги накара да съпреживеят класиката в музиката, постепенно да ги включи в това изкуство. Или може би става въпрос за пари?!?!?
Снимки, снимки, снимки на сградата на фона на пълнолуние, Господи, какво чудо ми се случи - на другия край на света присъствах на представление в Операта, пълнолуние като бонус за изживяването на моето живот !!!!!
Напускаме Операта и отново изненада ....... Докато се наслаждавахме на операта, корабът беше преместен до порта, не можех да повярвам на очите си, можех да отида до него пеша?!?!? Добре, че е осветен и можах да го разпозная. И там - отново граничен контрол, паспортен контрол, багаж ... Ако не ме бяха пуснали през летището, щяха ли да ме върнат обратно в Нова Зеландия?!?!? На всичкото отгоре тура на следващия ден е планиран за 7.15 ч. сутринта?!?!? Напреварването с времето продължава - багаж, билети, дрехи, душ и всичко приключи в полунощ, сутринта - в 5.45 и маратонът продължава.
Пътуваме до Сините планини и известните Три сестри за повече от 2 часа, минавайки през китни градчета, по английски устроени - едноетажни, боядисани в сиво, бяло, кремаво, растителни огради и малки, но добре поддържани дворчета; училища и спортни площадки, стадиони, голф игрища /има ги навсякъде/, медицински и стоматологични центрове, но за моя изненада - рядко срещах църкви. Ново строителство и реновиране на съществуващото са често срещана гледка.
Сините планини са добре развит туристически продукт, включващ забележителни природни дадености - скални образувания, тропически гори, водопади, реки, които чух, но не видях; 3 огромни скални блока /известните Три сестри/ от вулканичен произход една до друга, обрасли с вековна растителност; ниска мъгла, разпръскваща мънички капчици вода, които се издигаха на слънчева светлина.
Информационен център, лифтова станция с 3 направления, покриваща някои от най-забележителните места за посещение; зона за отдих, обсерватория, указателни табели и предупредителни знаци, в резултат на влага - пътеките са леко хлъзгави. Едното направление е нещо като железопътен вагон с прозрачен под, който разкрива шокираща гледка - дерета, сипеи, буйна зеленина. Останалите 2 направления са кабелни линии до някои по-отдалечени точки. Навсякъде има много посетители, въпреки нестабилното време - непрекъснато ръмеше, неслучайно ги наричат дъждовни гори. По времето, определено за нашето посещение, успях да се докосна до богатството на тропическите гори - мъглата се спускаше сега, слънцето я прогонваше; за първи път видях и снимах млади евкалиптови дървета, красиви дървета, цветя и храсти, познати и непознати за мен. Очевидно особеностите на климата благоприятстват богатството на растителни видове, за които обаче човек също полага ежедневни грижи. Както навсякъде, чистотата и редът се виждат с просто око, срещнах много доброволци, винаги на разположение на посетителите за съвет и помощ.
Обядвахме в градче близо до Сините планини, доста тихо в края на лятото.
Много интересна гледка бяхме всички 8 души на масата в ресторанта - втренчени в телефоните си, за да използват неговата WI-FI мрежа. С Хумейра не изоставахме от французите и италианците, при които бяхме настанени. Позволете ми да ви напомня, че се намираме в Южното полукълбо, където сезоните са противоположни на тези в Северното. И тъй като дъждът ни гонеше през цялото време, бяхме принудени да бягаме от автобуса до ресторанта и това ни попречи да шопингираме поне за малко.
Влизайки в каютата си, бях затрупана с насъбралата се документация - писма, съобщения, покани за събития на борда, а пронизителното звънене на телефона ме изпрати на лична среща с австралийските власти. Чудя се само как никой не поиска да види австралийската ми виза - нито на летището, нито тук !!! Ясно е, че всичко е известно на всички, с какво бих могла да ги изненадам, не съм напълно сигурна. Но едно е ясно - ако съответните органи изискват нещо от вас, трябва безусловно да го изпълните, в противен случай последиците са непредсказуеми.
Сбогуването ми със Сидни беше много емоционално - на 16-та палуба в компанията на Мария, с която се сближихме много по време на приключението NZ /така че ще го наричам и занапред, така беше !!!/ споделихме впечатленията си досега, поклюкарствахме за общи познати, коментирахме Саломе и несъгласието ни относно представянето на операта. Стигнахме до същите изводи, които споделих по-рано. Прекрасен залез, емоционалното време за сбогом с Time to say Goodbye на Андреа Бочели и Сара Брайтман, която звучеше от интеркома всеки път, когато излизахме от някое пристанище, ме разплакваше.
Последни снимки на Операта и Харбър Бридж /от който още от 1932 г. с великолепни фойерверки обявяват настъпването на всяка нова година/ на фона на красив залез, корабна сирена и потегляме към Мелбърн.
Ден 77 - 20 март 2019 г. - в Тасманово море до Мелбърн
Как ви звучи - Тасманово море ??? Кога съм предполагала, че ще плаваме по това море - до другия край на света, познат ми досега? И все пак се случи, точно навреме, колкото ми трябваше за почивка и възстановяване от приключението на Нова Зеландия. Капитанът обяви промяна в графика за престоя в Мелбърн - австралийските метеорологични служби предупреждават за рязко влошаване на времето - силен вятър и големи вълни /всъщност това се и случи/, така че ще бъдем в Мелбърн само един ден, за сметка на 2-дневния престой във Фримантал и Пърт.
Ден 78 - 21 март 2019 г. - Мелбърн
Наричат Мелбърн най-европейският град на континента. Има причина за това в очите ми! Сградите на улица Виктория са запазени, носещи белезите на английската архитектура - Пазарът Виктория е запазил първоначалния си вид с червени тухли и бяла мазилка; едно-, рядко двуетажни къщи, с малки кокетни градини отпред, спретнати бутикови хотели и апартхотели /в много от тях не се допускат животни/, галерии, барове и кръчми.Освен това някои стари традиции се спазват и до днес - напр. за някои клубове е забранен достъпът на жени или да играят голф?!?!?; в частните училища учениците са разделени по пол.Обиколката започна от Southgate Arts и продължи по река Яра през забележителности на града - възхищавахме се на небостъргачи, мостове, пешеходни зони, паркове, местни забележителности, разположени в центъра.Бях много впечатлена от кулата Еврика с нейната височина 300 м, позлатен последен етаж и златната пчела - символ на златната викторианска ера. По време на пътуването капитанът (действащ като водач) обясни подробности, но аз, вярна на моята цел - снимах, снимах, снимах и много не обръщах внимание на речта му. Винаги мога да отворя Интернет и да попълня пропуските си, но не мога да видя и снимам местата, които съм видяла с очите си, нали?
Мемориалът е построен през 1939 г. в чест на загиналите австралийски и новозеландски жертви по време на Първата световна война. Отново бях впечатлена от присъствието на ученици, които очевидно имаха урок по история. Самият той се поддържа внимателно, чисто, спретнато, с необходимото внимание и уважение към героите, паднали във войната.
Дни 79, 80 и 81 - 22, 23 и 24.03.2019 - в океана /големият австралийски залив/
Обикновено дните в морето/океана не се различават особено един от друг. След толкова безсънни нощи, дълги преходи, емоции /положителни, разбира се/, опитах най-накрая да преодолея задръжките си да общувам с повече хора, без да се притеснявам за езиковите грешки. Очакваната промяна във времето не доведе до силен стрес, но се измъкнах с главоболие и повече сън - накрая нещата си дойдоха на мястото.
Благодарение на промяната в графика ще имам 3 дни за релаксация и възстановяване, за обичайните занимания - образователни лекции, ръкоделие, танци, хор. Ще се опитам да се възползвам максимално от времето, за да ги оползотворя по най-рационалния начин. Престоят в Нова Зеландия ми даде възможност да усетя атмосферата, да се насладя на красивата природа, да се докосна до начина на живот на обикновените хора /без да казвам, че съм ги опознала напълно, вероятно има много, много други, но съм благодарна и за това/. Ако бях положила повече усилия в подготовката за местата, които посетих досега, може би щях да имам по-добра представа за тях и да ги гледам по различен начин. Но това е минало, няма как да го поправя, ще останат само тези бележки и снимки, които, вярвам, ще ме връщат там отново и отново за дълго време.
В часовете по арткрафт има нова двойка италианци, които са подготвили план /по дни и часове/ за израбоване на различни предмети. Днес направих тефтерчета за малките ми дами, за да запишат своите най-съкровени тайни!?!?!
Най-накрая успях да разгадая въпроса, който ме измъчваше - как пълнолунието в Южното полукълбо се различава от това, което наблюдаваме у нас. Това се дължи на различното му положение спрямо Земята и въртенето му в Северното полукълбо - в нашия случай тя се пълни отдясно наляво, нали? У дома се смеят на моето ненужно любопитство, но както казах няколко пъти - не се успокоявам, докато не изясня нещо, което ме интересува и трябва да го разбера !!!
Вечерта в театъра спектакълът беше посветен на „Фантомът на операта“. Гледах пълната версия на тази история в София, но съкратената версия не отстъпва по качество. Няма да спра да се удивлявам на богатството в репертоара на музиката тук - певци, инструменталисти, танцьори. Музика, танци, костюми - всичко е предвидено, така че да няма повторение на нито една от многото вечери. Не съм броила колко червени точки е спечелил развлекателният отбор в моята класация, но те не са малко и вярвам, че ще се увеличат.
В часовете по художествени занаяти този път направих оригинален медальон; следва урок по танци - днес научихме Форо /не си спомням произхода му/. На пръв поглед е прост с полинезийски мотиви - напред-назад, настрани-наляво, надясно, завъртане, но накрая едвам си поемах дъх. След това бързо отидох на друг урок по пеене - започнахме да изучаваме две нови песни Besame Mucho и Time to say Goodbye, и двете от репертоара на Андреа Бочели. Надявам се да се справя добре, че в края на пътуването ще се представим на сцената и се надявам да заслужим аплодисментите за постоянството и старанието.
Вечерта в театъра преживях поредното прекрасно представление на италианска певица /за съжаление не запомних името й/, която изпълни някои от вечните хитове на Шарл Азнавур. Хубав глас, страхотно изпълнение, впечатляваща визия и запомнящо се представяне. Да повторя ли колко червени точки бяха добавени ???
Днешният урок по зумба беше първият ми опит да науча нещо ново, но много забавно - разтоварване на латино-музика, леки движения, завъртане на тялото, по-късно те станаха по-интензивни. Харесва ми тази форма на движение, трябва да мисля да продължа да практикувам тези умения у дома.
Бурята продължава, но постепенно стихва, вятърът все още е доста силен, но ще отслабне, солен спрей се носи около смелчаците по откритите палуби. Да се надяваме, че предстоящите дни във Фримантал и Пърт ще бъдат по-приятни. Имайки предвид това, се подготвям за края на посещението ни на тази така далечна страна - Австралия.
Дни 82 и 83 - 25-26 март 2019 г. - Fremantal/ Пърт/ Австралия / - след бурята
Вятър със скорост над 70 км/ч, вълни - над 6-7 м, солен пръски - до 16 палуба, оловносиви дъждовни облаци и кораб, опитващ се да преодолее бурята!!! Пътувам с круизни кораби от толкова години, но никога не съм изпитвала нещо подобно. Наоколо срещам бледи лица, несигурни стъпки по палубите, чувам оплаквания от общо неразположение, сините пликове отново са по фоайетата. Но постепенно това отминава и слънцето се опитва да пробие облаците. Четох, че в Западна Австралия бурите са ожесточени и вятърът не познава милост. Може би поради географското си местоположение в тази част на океана, времето тук е много променливо. Имахме късмет и ще се радваме да посетим градове-близнаци - Фримантал и Пърт.
За първия ден във Фримантъл и Пърт е предвидена обиколка, включена в пакетната цена на круиза, следователно - най-важните места за посещение. Утре ще се справя сама?!?!? Ще успея ли да намеря парка с кенгурутата, поне да ги снимам, ако не и да ги пояздзя, или - да се побера в торба на мама Кенга ???? / шегичка, разбира се /
Австралийският съюз (федерация) обединява шест колонии/области, чиято форма на управление е парламентарна конституционна монархия, оглавявана от Елизабет II. Във връзка с това бих искала да подчертая, че разстоянията между големите градове са между 2500-3500 км, което прави пътуването по-лесно сега със самолет в сравнение с миналото, когато за тази цел са били използвани конски каруци и фургони. Само не забравяйте „Птиците умират сами“, други исторически филми и романи, които обрисуват напълно достоверно континента, населението, нравите и обичаите им. Но да се докоснеш, дори за миг, до реалността е сбъднат сън и мечта.
Обещах да обърна повече внимание на Ботаническата градина поради:1. Местните рекламни брошури твърдят, че е най-голямата в света /за проверка в Интернет/; Не бях напълно убедена от данните в Уикипедия, но да приемем твърдението за вярно;
2. Има дървесни видове от цял свят - дори тревисто дърво, което не успях да снимам; просто не го срещнах;
3. Пред всяко дърво или храст има табела с латинското или популярното му име. Евкалиптът, засаден от Елизабет II през 60-те години, заема своето полагащо се място сред всички останали;
4. Безброй цъфтящи и нецъфтящи храсти /дори в началото на есента/ с невъобразими форми, размери и аромати;
5. Перфектно поддържани тревни площи;
6. Многобройни паметници, вкл. този на убитите през Втората световна война.
Спряхме край най-голямото казино, пред което в малко езерце плуват прочутите черни лебеди с червени клюнове. Това са най-популярните птици тук, реката, разделяща градовете-близнаци, носи тяхното име. Пеликани и чайки им правеха компания и можете да се уморите от птичи звуци - толкова силни и пронизващи. В парка Burswoodpark има много езера и езера, фонтани - различни по размер, романтични беседки, мостове и алеи, с идеята да осигурят място за отдих и отмора след натоварения ден.
Днес е рожденият ден на моята внучка Елинор, в чест на която си поръчах любимото мохито. За съжаление нямаше нищо общо с оригиналното пуерториканско мохито в дестилерията на Bacardi. Колкото могат, толкова много правят, нека да пожелая на малката ми принцеса щастливо и безгрижно детство, но преди всичко да е жива и здрава и да има късмет в живота. Останалото само Бог знае!
Вторият ден тук се организирах сама, оказа се не толкова трудно. От порта - на шатъла, оттам - в центъра и спокойно се насладих на разходката си, сигурно и цивилизовано място. Много от забележителностите се намират точно тук - улица Капучино, която италианските мигранти са покорили с известната напитка и са дали името й през годините; презвитерианската шотландска църква „Свети Патрик“ /боядисват ли реката в зелено на 17 март ?, когато е празникът на този светец/, за съжаление затворена в този ден; пощата, фондовата борса, живописните сгради по търговската улица, скулптури, всякакви цветя.
Случайно попаднах на малка джелатерия, където се насладих на ароматно капучино и любимия ми йогурт-сладолед. Късметът ми проработи, защото успях да използвам WI-FI мрежата и като започнах да сърфирам в интернет, нямаше край - Instagram, Picollage, изпращане на снимки и съобщения до България, жалко, че времето не беше подходящо за обаждане вкъщи, иначе щях да отнеса кавгата. Пазарувах умерено, предвид количеството багаж, който трябваше да нося, отървах се от австралийските долари - с последните пари купих стенни календари за 2020 г. Всички знаем какво се случи през нея в целия свят, но хубавите снимки ще ми напомнят за това невероятно пътешествие.
Сградата на Морския музей е забележителност, която не бива да се пропуска, за съжаление днес не работеше и не можах да го посетя. Скулптурите около него са оригинални с различни, главно морски сюжети, разбира се. За моя изненада те бяха прясно боядисани, а не като тези, за които говорих по-рано. В непосредствена близост е закотвена интересна фрегата /така я оприличих/, с такелажа /мисля, че така се казва сборът от въжетата за платната/. Нямаше кой да попитам само атракция или тя е действаща, ще се обърна към интернет за справка.
С напредването на жегата побързах обратно към кораба, където си почивах след последния ден в Австралия. С малко тъга ще напусна тази част на света, където преживях много, научих и видях такива неща, които дори в най-развитото си въображение не допусках за възможно. Ще занеса в къщи не само подаръци, но и спомени, които дълго време ще ми напомнят за това приключение. Често след това, попадайки на книги и филми, в които действието се развива в тези географски ширини и дължини, ще се връщам там, спомняйки си тази, толкова далечна географска част от света, от моята страна и дом. Ще се върна ли някога? Мисля, че това е нереалистично, но има интернет, книги и списания, дори моите снимки, а сега и блогът. Как ви звучи?
Дни 84, 85, 86, 87 и 88 - 27, 28, 29, 30 и 31.03.2019 г. в Индийския океан
Това са последните 5 последователни дни в океана, този път в Индийския, но графикът остава същият: художествени занаяти, образователни лекции, уроци - танци и пеене, концерти, попълване на входни и изходни карти за следващите дестинации, изготвяне на снимки за входни визи за тайландска виза, запознаване с местните ограничения в Сингапур, внимателно спазване на сроковете за необходимите документи, което изисква стриктно спазване на изискванията. Толкова се бях отпуснала от напрежението от предишните дни, че пропуснах да отбележа, че трябва да върна 1 час назад и си коригирах часовниците чак на третия ден.
Трябва да се въоръжа с повече търпение при направата на отделните продукти, сега с нов екип - Елда и Роберто, - напр. кухненска престилка и ръкавици, чаши, калъф за телефон, диадеми за момичета. Ще оценят ли моите роднини и приятели търпението и желанието ми да ги зарадвам с ръчно изработени неща? Абсолютно!
Уроците по пеене продължават, в края на месеца ще пеем на сцената в театъра, да, но няма да хващам „сценична“ треска и това няма да ме откаже да участвам. Вече знам текста - Мария ми преведе италианските, а един мексиканец ми помогна с испанската песен. Сега, когато зная съдържанието им, е много по-лесно да ги запомня, моето отношение винаги е било да разбера същността, за да разбера за какво става въпрос.
А уроците по танци са истински много, много забавни. Изучаваме ча-ча и меренге. В последния има голяма динамика - Мария /всички жени под това име/ и Педро /всички мъже под това име/ непрекъснато сменят местата си - Мария сменя Педро, Педро прегръща Мария с постоянна ротация, съответно големи недоразумения. Някои от участниците се забавляват, други са ядосани, трети се старая толкова много, че са направо смешни. Наслаждавам се от сърце на латино-музиката, неопитните си движения, грешните стъпки. Японци, канадци, италианци са моите партньори за тези часове, с канадеца по-късно участваме в нашето много забавно представяне на танцовата школа /забравих имената на нашите учители - много привлекателна двойка, елегантни като фигура, винаги усмихнати и позитивни/, безкрайно търпеливи към всички нас - далеч от средната възраст, несръчни, с вдървени движения, от друга страна - много старателни и изпълнителни!?!?!
Моята социализация след NZ продължава - сприятелих се с швейцарци, норвежци, французи, италианци /отново избягвам сънародниците си, чувах излиянията на една от тях и се срамувах от думите й, очевидно тя няма представа за живота на кораб от преди години и не може да направи сравнение, но звучеше сякаш е била в рая !!!, а може би за нея това е представата за рая?/. Чудя се защо мъжете на новите ми познати стават много нервни, когато съпругите им общуват с мен, дали защото английският им не е достатъчно добър /моят в никакъв случай не е на филолог !!!/, за да водят обикновен разговор, или женските теми отегчават тях ??? Мария ми разказа, че съпругът й не може да преглътне факта, че жена му ще го учи на английски ..... И защо не, би ли било по-приятно да се изнервяш, когато жените говорят, а ти бързаш за нещо друго или просто се отегачаваш??? Не разбирам мъжете и голямото им его!!!, няма ли да ги удуши???
Лектор за последния цикъл от образователни лекции е Армира, прекрасна италианка, много фина на външен вид и доста начетена, говори разбираем английски и представя съдържанието на темите много атрактивно - Сингапур, Пукет, Тадж Махал, Акаба и Петра, Крит и Месина. Ще ги посетим в последния месец на това велико пътешествие, всички известни места, привлекателни по един или друг начин, за които съм чела, гледала или чувала, а сега ще ги видя и усетя със собствените си очи и душа.
Поканиха ме да присъствам на частно парти?!?!? за представяне на бижута и часовници. Досега не съм участвала в подобни събития и бях много заинтригувана. Две красиви момичета представиха златни бижута /нося само бижута от бяло злато/, посветени на настоящия круиз и часовници, на които дори не си спомням марката. Не проявявам интерес към подобни продукти, колкото и красиви да са те. Аз съм много семпъл човек и дори не обръщам внимание на нещо, което не ми трябва (в случая на часовник). Но от друга страна, присъствието на самия капитан придаде специално значение на събитието и аз също трябваше да го уважа.
Вечерните представления в театъра отново ме изненадаха приятно - участието на групата Music and Mascara беше повече от разнообразно /инструментални изпълнения, особено на Микеле - диригента, който за мен е виртуоз на цигулката/; много атрактивен дует на летни кънки; акробати, танцьори, костюми, завладяваща музика; Ана Вичи от Италия ни напомни много от репертоара на Елла Фицджералд и други певци; съкратената версия на "Севилският бръснар" ме доведе до сълзи от смях, като извикаха човек от публиката /вероятно подставено лице /, което беше обръснато на живо!!! Е, вече ентъртеймънт екипа заслужава много голямо браво и голяма червена точка!!!!!
Все още не разбрах, когато преминахме през един от проливите на Индонезия, близо до Ява /мисля, че беше най-големият от всички над 17 хиляди острова на най-голямата мюсюлманска държава в света/. Чух обяснението на капитана за Krakatoa, но запленена от меренгето, което разучавахме, не можах да обърна внимание на подробностите. Както споменах повече от веднъж, всеки ден по обяд получавахме справка по интеркома за времето, скоростта на кораба, дълбочината на водата и други интересни подробности, в допълнение към тези, публикувани в ежедневния бюлетин, да не забравяме и капитанския ъгъл на 6-ти етаж.
И сега обръщам специално внимание на шокиращите /за мен/ ограничения, които трябва да спазваме по време на престоя си в Сингапур:
- задължително е да се носи международния паспорт и карта за пребиваване;
- без цигари;
- без дъвки;
- забрана за наркотици и наркотици;
- лични лекарства - само с рецепта;
- без алкохол;
- деклариране на суми над 20 хиляди сингапурски долара;
- забранено хранене в превозни средства;
- забраната е писане на мобилни средства при пресичане на улицита;
- забрана за изхвърляне на боклук;
- забранено е пресичането на улици, където няма пешеходна пътека;
- забранено е плюене и храченето по улиците;
- пушенето на обществени места е забранено;
- Събиране на повече от 4 души на улицата.
Просто не можех да повярвам на това, което току-що прочетох, вероятно чистотата и хигиената на тази островна държава са били в кошмарно състояние, преди да бъдат въведени тези сурови мерки. Да не забравяме, че населението от 6 млн. живее на малка площ!!! Топлината и влажността благоприятстват процесите на гниене на битовите отпадъци и вероятно влияе върху условията на живот като цяло, поради което спазването на тези ограничения регулира поведението на жителите му.
Дни 89 и 90 - 01-02.04.2019 г. - Сингапур и неговите рестрикции
Сингапур ни посреща с проливен дъжд и с температури над 30 градуса, лепкава влага, мъгла, гръмотевици, няма-що, много гостоприемно време?!?!? Но обиколката все пак ще се състои /включена е пакетната цена, няма начин да я пропусна, нали?/, останалите предложения са за вечерни турове, включително и този, който очаквам с огромно нетърпение - хотел Марина бей и световно известния басейн на покрива, прочутото светлинно и звуковото шоу в езерото пред него.
Първите ми впечатления са за един млад и динамичен град-държава, по-точно унитарна парламентарна конституционна република, разположен на малка площ - около 720 хил.кв.км и близо 6 млн. жители, което обяснява небостъргачи както в деловата му част, така и общинските жилища на населението с по 30-40 етажа. Гидът твърди, че около 85% от живущите ги населяват, тъй като е по-евтино да се живее в тях. Строителството е повсеместно, реновирането на съществуващите сгради също се извършва с бесни темпове. Небостъргачите се извисяват в причудливи форми и необичайни за окото архитектурни решения /като се има предвид международните архитектурни бюра, които са изградили и продължават да го изграждат, това е лесно обяснимо, нали?/. Някои от знаковите забележителности - напр. Рафълс хотел и Мерлион /символът на Сингапур - лъвът, от чиято уста блика постоянно силва струя вода/ са в реконструкция, така че отпадат от списъка за посещение. През цялата обиколка ни съпътства много, много зеленина и цветя /естествеиа и изкуствени, напр. площта около пристанището, която е отвоювана от морето върху специално насипана почва?/, кошмарен трафик /още не си представях какво ме очаква в Куала Лумпур, за него по-късно/. Чайна-таун /къде без него?/, литъл Индия /географската близост обяснява наличието й/, арабския квартал /няма отърване и от тях!!!/. Колониалните сгради от близкото минало се поддържат в перфектно състояние като част от историята на републиката, което се цени от правителството и населението, и го съхраняват подобаващо.
Започнахме обиколката от Ботаническата градина, която ме изумява с огромните си размери и трябва да кажа, че видяхме съвсем малка част от нея, но дори това е достатъчно, за да се възхищавам на безбройните видове цветя, храсти и дървета. Такива растителни видове, които отглеждаме у дома в саксии, растат свободно тук с такива размери, форми, аромати, несравними във всяко отношение - орхидеи /казват, че в света има повече от 3000 вида, не съм броила тези тук, но вероятно се приближават до този брой/, стрелиция, палми и др. Има отделен джинджифилов парк, палмова долина, черната орхидея ме накара да се съмнявам в зрението си. За кратък миг видях колибри, но докато се усетих, той отлетя, без да го снимам, много жалко, никога повече няма да имам тази възможност, но рефлексите ми очевидно не бяха достатъчно бързи, за да надбягат с най-малката птица в света. Подобаващи грижи (забелязах работници, които изстъргват обраслата трева от плочките) се полагат за поддържане на това богатство на растенията, наблюдавах по време на престоя ни тук навсякъде и като цяло тук те много се грижат за природните ресурси /очевидно на тази малка площ и огромно население, хората трябва да имат начин да поемат глътка въздух. Бях много впечатлена, че предимно мъже работят както в градината, така и в другите обекти, които посетихме по-късно.
Дъждът сутринта и високите температури по-късно допринасят за лепкава влага, дишането става много трудно, очилата се изпотяват и карат тези, които не са свикнали с тези условия, да се чувстват неудобно.
Следващият обект за посещение е бившият парламент - в момента Националният музей, заобиколен от няколко чуждестранни посолства /австралийско, американско/, Националната библиотека, болници, училища, банки, хотели, ресторанти. Сега там има театър, художествена галерия, а наблизо е известният (в момента в процес на реконструкция) хотел Raffles - известен с екзотиката от близкото минало и любимо място на много писатели, които го включват в своите произведения /Somerset Moam, например/. Символът на Сингапур, белият лъв Мерлион, също е затворен за ремонт, така че списъкът с местните забележителности се свива, не че няма други, но за това кратко време от престоя ни тук е немислимо да претендираме за пълно посещение на културното наследство.
И тук видях ученици да провеждат урок по история в Националния музей, вероятно за по-непосредствена връзка с миналото и лесно усвояване на учебния материал в тази обстановка.
Преминахме и през традиционните квартали - China town, Little India и арабския квартал, такава смесица от националности, обичаи и традиции на толкова малко пространство е голямо предизвикателство, особено за мирното съществуване. По обяд отвсякъде идват различни миризми, плюс силната влажност, безброй магазини с различни стоки, тълпи от хора - местни и туристи, няма такъв шум и суматоха, продавачите викат да хвалят стоките и да привличат клиенти ...
Цветно, екзотично и незабравимо преживяване.
Преминавайки през Литъл Индия се натъкнах на будистки храм и влязох от чисто любопитство. За първи път попадам в такава обстановка и останах изумена от богатството и разточителството на багри, цветя, множество статуи на Буда в различни размери и пози, тълпи богомолци, ароматни пръчици, източни напеви, с други думи екзотика от най-чист вид. Близостта на субконтинента обяснява наличието на огромно мнозинство от индийски физиномии, техни религиозни храмове, пъстротата и на други общности обяснява наличието на синагоги, джамии, забелязах и християнски катедрали. В далечината мярнах прочутия хотел Marina bay с разположения на покрива му басейн /където ще се върнем довечера на светлинното шоу/, а от China town се сдобих с няколко сувенири /китайско производство, разбира се/ за спомен и за подаръци.
Вечерният тур започна по здрач от порта, през бизнес-центъра с неговите небостъргачи и бляскави светлини, като най-напред спряхме при Food market зоната. Намира се в карето на финансовия център с безброй банки от световноизвестни марки и предлага храна за всякакви вкусове - азиатски специалитети от пържени или панирани зеленчуци, спагети /техните нудъли/, морски дарове /наредени върху натрошен лед/, вентилатори от таваните разнасят различни аромати на приготвяната храна, поднесена в пластмасови съдове. По думите на гида така местните масово се хранят и за около 10 евро можеш хубаво да си хапнеш. Вероятно в общинските жилища, които видяхме сутринта, не се готви и по тази причина този отрасъл има много почитатели. В привечерните часове улицита в този участък се затварят за движение, изнасят се маси и столове и бизнесът работи, докато има клиенти, а те не секват до късно през нощта. Млади момичета и момчета се стремят да се погрижат за максимален брой клиенти на безбройните тигани уок, бързо и акуратно обслужват хората, и желаещите да похапнат бързо и вкусно нямат край.
Пристигаме при Marina bay sands, минавайки през фоаейтета на хотела, търговската му част, десетките ескалатори и асансьори, бутици и магазини от световни вериги за мода, аксесоари и т.н.т.н., докато се установим на прощадката край езерото /в пъти по-голямо от събратята му/ в очакване на светлинното шоу. То е взаимствано от тези в Лас Вегас и Дубай, но е много по-пищно и спиращо дъха - преди всичко с продължителността /близо 15 минути/, богатството на цветове, форми на фигурите, изписвани с вода, музикалното оформление и невъобразимите светлинни ефекти. През цялото време в езерото плуват десетки туристически корабчета, откъдето предполагам гледката е много впечатляваща. Цялата бях в пръски /добре, че нямаше силен вятър/, но и през ум не ми минава да се оплаквам, защото бях заела централно място и имах отлична видимост за снимки на нощен Сингапур.
Местни жители и чужди туристи се възхищавахме на шоуто, което ще остави незабравими спомени от преживяването, съпътствано с десетки снимки и клипчета като доказателство за прекрасната вечер.
За нашата група тя продължи с изкачване с един невероятно бърз асансьор до 56-ия етаж /за съжаление билетите ни не включваха посещение и на самия басейн, но успях да се промъкна достатъчно близо и се опитах да го снимам, но снимките не станаха достатъчно качествени, но и на това съм благодарна и за това/.
В по-новата си част градът-република е разположен върху отвоювана от морето земя /подобно на Нидерландия/, привличането на огромни инвестиции са резултат от последователно провежданата правителствена политика и за това говори наличието на световноизвестни банки, за които споменах преди, в същото време грижата за обикновения жител също заслужава моите адмирации. Чистота навсякъде силно ме впечатли, явно рестрикциите, за които споделих по-рано, дават желания ефект - няма отпадъци, кофички, пликчета, всичко е в завидно добро състояние, независимо и от масовото строителство.
Вторият ден от пребиваването ни в Сингапур отделих за посещение на прочутите Marina bay gardens, което ме оставих без дъх. То не са индийски, сребърни и все такива обособени кътове, специална детска площадка с водни пръскалки за днешните 32 градуса и високата влажност са освежаващи и ободряващи не само за децата, но и за техните родители и близки. Езерца, водни лилии, различни видове орхидеи, палми, кактуси в различни големини и форми, скулптури от метал на птици, пчели, пеперуди, наблизо в бърз ход премина жив гущер/игуана, не можах да го опрелича в скоростта на придвижване, гигантски боабаби, бамбук, треви, месоядни растителни видове и какво ли още не. Вечерно време тук също има светлинно шоу, част от него наблюдавах снощи от терасите на хотела, но бях заета да ям сорбе и по тази причина ръцете ми не можаха да правят снимки, а междувременно шоуто приключи!!! Е, все едно, човек не може да има всичко, благодарна съм и на това, до което се докоснах и почуствах с цялото си сърце и душа, и никога няма да го забравя.
Приключвам деня със заключителните репетиции за танца ча-ча, който ще представим довечера пред публика. Голямо притеснение, всички са обхванати от сценична треска, все едно ще "хвърчат" глави, ако объркаме стъпките. Но тревогите ни се оказаха напразни, имахме голям успех - благодатна публика, която пляскаше, викаше и снимаше нашето изпълнение. На сравнително малък дансиг 9 двойки, предвождани от Патриция и Леонардо /нашите треньори/ се справихме чудесно. За 6 дни тези млади хора се опитаха да направят от нас нещо сносно за пред зрители.
Нощта приключи на 13-та палуба с тематична вечер, посветена на Сингапур - неговият символ лъвът Мерлион от лед, няколко десетки вида суши, морски дарове, карвинг изделия. Няма да престана да се учудвам на майсторството на готвачите и сладкарите, които всеки път се опитват да надминат себе си. Оценката ми за тяхното представяне е изключително висока и заслужават моето възхищение и адмирации!!!
Ден 91 - 03.04.2019 г. - Порт Кланг /Малайзия/ - Куала Лумпур
Няма как да опиша този ден, освен с една дума - надпрепускване!!!!! От Порт Кланг в 9 ч. сутринта, до завръщането ни в 19 ч. вечерта - надпревара с времето с едничката цел don't miss всяка една забележителност от списъка на Куала Лумпур, най-многолюдния град на Малайзия и нейна столица. Случихме на местен гид, който се стараеше да си свърши работата по най-добрия начин и да запълни бавното ни придвижване в кошмарния трафик. Преброих по 5 платна в двете посоки, плюс по 2 странични допълнително за мотористите, по 14 пропускателни пункта на ТОЛ-пойнта, такова нещо само съм гледала по филмите, а днес активно се включихме и ние.
Държавното, общественото и административното ръководство на страната не се отличава съществено от тези в Сингапур, с единствена разлика - кралската особа или султан, както го наричат тук. Британската колониална система е оставила и тук своя отпечатък - видно особено в центъра, обществени сгради, спортни площадки /най-вече за крикет/, сенат с две камари, символи и ритуали напомнят миналото. Разбира се, настоящето е видимо с просто око - урбанизацията с нейните небостъргачи, електрически влакове/дрезини /не можах да ги формулирам най-точно, но в моите очи така ги определям/ и линията, по която се движат в града, използвайки електромагнитни устройства - виадукти, естакади, светофари, коли, камиони, мотори, велосипеди - безчет, хора, тълпи, опашки.
Хубавото в случая бе, че бяхме предупредени какво да очакваме - азиатски трафик, жега, влага, климатици, вентилатори, течение, как да не кихаш и кашляш след това?!?! Гидът се стараеше да запълни времето с обяснения за най-различни аспекти от живота в тази страна - държавна политика, социална система, жилищно строителство, преференции за населението, здравеопазване и образование, грижи за най-младите и най-възрастнитве, земеделие и в частност - основния експортен продукт - палмовото масло. И всичко това на фона на скорост от около 45-50 км/ч, безспирен автомобилен поток, клаксони, лъкатушене от едно в друго платно и непрекъсната смяна на пейзажа.
Като за начало спряхме в Националния музей. Отварям голяма скоба, за да поясня за образованието тук, което е държавната политика и се прави много - държавни и общински училища, частни, религиозни, колежи, университети, езикови /най-вече английски/, отново видях в музея изнесени уроци по история.
Самият музей не е голям - само на 2 етажа, с много експозиции, обхващащи периоди от праисторическо време до наши дни. За съжаление краткото време, което му отделихме, не позволи да му отдадем заслуженото внимание, но и това е достатъчно.
Следващ обект за посещение е кралският дворец /кралят е в него, за това се разбира по жълтия флаг, издигнат над едно от позлатените кубета, жалко че няма да го посетим за аудиенция поради липса на време, ха-ха-ха/. По източен образец разточително, позлатено, оградата, според мен, силно напомня тази на Бъкингамския дворец, перфектно поддържани зелени площи /отвън и отвътре/, шадравани, почетна стража - постови и войници на коне, станахме свидетели и на смяната на караула. И тук тълпи, независимо от работния ден, дори не смея да си помисля какво е през почивните дни /според ислямските традици - петък и събота/, да не говорим за религиозните празници, а те са много в зависимост от вероизповеданието - будизъм, ислям, индуизъм, католицизъм, за други не питах ... Дали е шега или истина, но гидът сподели, че тук работят около 10 месеца годишно, останалите били празници ...
И сега на бегом към Площада на независимостта, извоювана през 1957 г., на преден план личи свежа тревна площ - оказа се останал от английския колониален период терен за крикет, който е запазен като символ от онова време /не разбрах дали се ползва, но като гледах колко е непокътнат, едва ли спортуват тук/. На висок постамент е издигнато националното знаме, запазени са някои сгради, обграждащи мястото и се използват за обществени нужди, религиозни постройки, небостъргачи заобикалят площта. Около него кипи бурен ремонт /както между впрочем навсякъде в този регион/, тротоари, градинки, прахоляк и шум, но за сметка на това има полицай, който регулира пътя и дава предимство на хората. В многомилионната столица за тревните площи се полагат особени грижи, като се има предвид климата и нуждата от глътка чист въздух за населението. На фона на масовото високо строителство, представено предимно от небостъргачите в центъра, и не само там, височината им от 30-40 метра и повече, изобилието от стъкло и стомана, причудливи архитектурни решения, басейни по покривите им, влагата е оставила своя отпечатък на много от другите сгради. Извън центъра заможните малазийци живеят в апартхауз комплекси, по подобие на къщите в Англия, с огради, пропускателен режим, бариери.
В непосредствена близост до Площада на независимостта се събират двете реки /според мен доста преувеличено е името им, за мен те са канали, но това е само в моите очи, може би през дъждовния сезон наистина се оформят в реки/ - Кланг и Гомбак, които са дали името и на града - място, където се събират две реки е името на Куала Лумпур на малайзийски.
Отново в автобуса и задръстването на път за другата забележителност кулите-близнаци Петронас. За съжаление на гида те вече не са най-високите в света със своите 451 м. и затова и името им е променено на twins. Действително са много внушителни - комбинация от стъкло и метал /като повечето такива по света/, чудя се дали мухъл не го напада като обичайните сгради, и как го чистят, ако това се случи? От обясненията на гида разбрах, че държавната петролна компания Петронас притежава и телекомуникационната система на страната. Тълпи, амбулантни търговци, шум, прах, жега, влага и отново мнооого снимки за спомен и доказателство.
Пак на бегом за обяд в хотел Конкорд, където обядваха и тези от пасажерите, платили за обяд в кулите-близнаци, но за разлика от нас са били допуснати до някои от етажите им /може би до skybridge, но така и не разбрах точно, така че да не съжалявам за пропусната възможност да се похваля за обяда в кулите, явно маршрутите си са били почти еднакви/.
Самият обяд беше от "любимите" ми - лакти и колене, опиращи се един в друг, блок-маса - да си видиш и избереш яденето - салати, ориз /как без него тук/, десерти и много други, алкохол /макар че исляма го забранява/, на туристите в хотелите се предлага, и всичко това в рамките на 45 мин.?!?!? Да ядеш, пиеш, да снимаш или нещо друго, храната ми се наниза като на шиш в хранопровода, добре че не сменям асортимента, иначе не знам какво щеше да се случи със стомаха ми?!?!?
И като за завършек - на път към KLTower - телевизионната кула, издигната на място, където преди 100 г. се е простирала джунгла. И до днес е запазено едно дърво от това време - JelutongTree. Самата кула е 7-ма по височина в света със своите 421 м., добре организиран и управляван туристически продукт, опашки за билети до observatory desk, учудващо само 2 бр. скоростни асансьори до и от него, откъдето като на длан се вижда града. До ресторанта нямахме достъп /пък и нали бяхме обядвали/, но казват че бил забележителен със своята панорамна въртяща се конструкция.
За моя изненада теренът на града е хълмист /бях останала с впечатление до този момент за равнина/, с нарастващо внимание проследих хода на бурята, пороите, изсипващи се от небето, в противоположния край на града слънцето ярко грееше. Казват, че при ясно време, видимостта от тук е 50 км., нямаше как да проверим днес по много причини, една от които е бурята. Снимах многократно гледките към града от различни точки, информационните табели, сравняващи нея и другите подобни по света, посетителите, магазинчетата за сувенири, но за съжаление трябваше да се връщаме на кораба. Това продължи така дълго, че щяхме да пропуснем отплаването на кораба /къде без нас/, но ако не си в група като нищо можеш да се озовеш свободен радикал и да търсиш начин да настигнеш кораба до следващата дестинация /имало е и такива случаи, мълвата разказва за тях/. Пътуването продължи толкова дълго в безумното задръстване, че ме изтощи напълно и нямах сили дори да се ядосвам, а дали местните са свикнали с този ритъм? Сигурно, то просто няма друг изход, и това се повтаря ежедневно, а ние бяхме само за малко и отпътуваме надалеч .........
Дни 92 и 93 - 04-05.04.2019 г. - Пукет /Тайланд/
Да опиша преживяванията си от Пукет мога да изразя само с две думи - шок и ужас!!!
За пореден път се убедих, че рекламните материали /брошури, листовки...../ с техните пленяващи дъха снимки, романтични сюжети, загорели млади хора и все в този порядък, обещават незабравими преживявания, ако имаш мнооооооого пари, свободно време да прекосиш няколко часови зони и смениш 2-3-4-5 самолетни полета и т.н. Действителността /в моите очи/ е съвсем друга, пак подчертавам - това се отнася само това, до което се докоснах и видях лично:
1. Колонии от огрооооомни медузи - никак няма изненада при температури от 35-38 градуса.....
2. Водите в залива, където бяхме акостирали и корабът остана на рейд през двата дни тук, са много мръсни, с плуващи мазни петна отгоре поради наличието на множество корабчета, яхти, моторни лодки, джетове /при отлива се показаха и няколко автомобилни гуми..... /. И съответно липса на плажуващи и къпещи се. Гостите от хотелите на първа линия се цамбурят в басейнчетата /при тези размери няма как да ги нарека по друг начин/. Скъпите хотелски вериги, които забелязах, са по хълмчетата, далеч от брега и техните басейни едва ли са пълни с морска вода. Това ли е екзотиката на юго-изтока?, не можах да си отговоря - да се топнеш в басейн с чешмяна вода, давай, направи го, ако се снобираш дотолкова, че да се хвалиш у дома, че си бил на Пукет!?!?!
3. За климата няма да коментирам - високи 30-35 градусови температури, лепкава влага, да добавя шума и мръсотията, като че ли тук са нещо напълно в реда на нещата.
4. Хотелите, отнесени от цунамито през 2004 г., са изградени отново, но следи от мухъл личат по фасадите и им придават овехтял вид. За разлика от тук, в Гърция ежегодно в началото на сезона се боядисват местата за настаняване от всякакъв вид, дори близостта й до България е изключително предимство и за европейците, и по нищо не отстъпва на местната екзотика /да не говорим за храната, която има своите почитатели/. Хотели и хотелчета по на 2-3 етажа, с много тесни фасади, заради стръмния терен, а застрояването продължава с бесни темпове и на немислими места. Какво ли се случва през дъждовния сезон /м.м. 05-10/ и дали се образуват свлачища/срутища - гидът не обели нито дума.
5. По улиците на острова /обиколихме го почти целия/ и от двете му страни висят кабели на гроздове /по обяснението на гида не са опасни/ - само за ТВ, интернет, мобилни оператори, без такива за електричество, дали да му вярвам напълно? Щели до 5 години да ги прокарат под земята, да се доверя ли, не че ще дойда пак?!?!?
6. В края на мостика след слизането ни от тендера, до главната крайбрежна алея, те причакват млади хора с предложения за всякакъв вид транспорт до местните забележителности - отдалечени плажове и по-малки островчета, до прочутия остров на Джеймс Бонд - представляващ издигната от морето варовикова скала и взела участие в един от епизодите на незабравимия чаровник и детектив. Толкова са настоятелни, че чак те притесняват, дори и не мисля да им се доверя /подочух гидът да съветва някои от българската група да не предприемат подобни експерименти, но не вникнах по-подробно да разбера причините за това/.
7. Мръсотията е чудовищна - в черни чували се събират всякакви отпадъци, които в края на деня миришат отвратително и текат... Местните не обръщат никакво внимание на тази подробност и излегнати в хамаци, заели столове, шезлонги и др. такива, се опитват да избягат от жегата под рехавите клони на дървета и храсти. От колички - ръчни, преносими и стационарни, се предлага храна, напитки, плодове, сокове, а посмей нещо да вкусиш?!?!? Забелязах продавачи с маски, пандемията още не върлуваше, явно по този начи се опитват да се предпазят, от какво ли ......?????
8. Обичайно къщите, магазините, офисите представляват сумрачни /заради жегата, може би/ помещения направо на улицата, над тях се намиращ жилищните части, вероятно, тесни фасади заради липсата на достатъчно място, или пък не?!?! Гидът сподели, че 70% от територията на страната е хълмиста, само 30% - равнинна, затова масово се прилага терасирането, както за земеделие /основно ориз/, така и за строителство.
9. Основното превозно средство е моторът, всички - млади, стари, момчета, момичета го използват ежеминутно. Обичайната гледка е следната - бащата/майката карат, по-голямото дете е отпред, следват всички останали ..... Челно на кормилото е настанена кошница за покупките, не рядко има и такива отстрани, каските се носят задължително, но се срещат и такива без тях. Светофарите са не повече от 10-15, там където аз ги съзрях, пътищата се ремонтират повсеместно, а около тях - строителни отпадъци. Не отбелязах особен трудов ентусиазъм, но при тези температури и не се очаква друго, добре е че все пак има и такива, които работят.
10. 70% от населението изповядва будизъм, 20% - хиндуизъм и останалите 10% - за всички други религии. По тази причина тук преобладават будитските храмове, за които ще разкажа по-късно.
11. Кралят е на особена почит, навсякъде има негови портрети, а животът му е обществена тайна. Мълвата твърди, че преди няколко години се е оженил за бивша миска /с 30 години по-млада от него/ от съветските републики, която заради това сменила вероизповеданието си.
12. Край пътищата се нижат магазинчета/капанчета, където се продава всичко - на гроздове висят нанизани пликчета, разноцветни опаковки, различни надувни играчки и какво ли още не, а, да и разбира се храни и напитки. Дали да рискувам да си купя нещо???, дори и през ум не ми минава. И отново - поразяваща мръсотия, но местните не обръщат никакво внимание на това, сигурно я игнорират, за да живеят в съзвучие с нея?!?!?
Следобедно/вечерният тур е атракцията днес и е единственото, което ме впечатли по няколко причини и те са:
- посетихме SIAM NIRAMIT, силно ми напомня етнографския музей на открито Етъра край Велико Търново. Това е комплекс, обединяващ няколко атракции - вилно селище Thai Village, търговска и ресторанска част, внушителен театрален салон, открити площи за представления и спорт, и всичко това заобиколено с езерце.
- Вилното селище разказва за живота и бита на тайландците в миналото - типични занаяти като земеделие и животновъдство, изработване на чадъри и грънчарство, терасирано /заради хълмистия терен, разбира се/ отглеждане на главната земеделска култура - ориз, готварство на открито - много интересно приготвяха яйца на очи върху палмово листо, дори се престраших да опитам оризовия пудинт /за моя изненада беше вкусно и не ми се отрази никак зле/. Птички, които изобщо не се страхуват от хората, огласяха привечер селището, в езерцето забелязах мънички рибки, но водните лилии ме очароваха повече от всичко.
- Преди да се отправим към ресторанта и шоуто, бяхме приятно изненадани с представление на открито, основната атракция на което бяха двойка слонове. В миналото те са били главна бойна единица в неспирните битки на местните /както помежду си, така и с външни врагове/.
- Вечерята в ресторанта ме шокира с безбройните предложения и източно разточителство, главно с местни храни, но имаше и такива за други вкусове. Местни и вегетариански ястия /главно ориз и нудъли с различни сосове/, салати, морски дарове /все пак океанът е на една ръка разстояние, нали?/, десерти, плодове, сладоледи. Да си призная - аз повече снимах, отколкото се храних, така красиво аранжирани, че чак да ти е жал да развалиш композицията. Усмихнати домакини, с готовност ти предлагат да опиташ приготвяните на място ястия, пикантни миризми се разнасят наоколо и дразнят обонянието и любопитството. Не се поддадох на тях, избрах нудъли със скариди, кълнове и зеленчуци, а десертите, които опитах бяха главно на основата на желатин.
- И сега кулминацията на вечерта - шоуто в театъра!
Преди него, всички на крака, изслушахме националния химн на страната в чест на краля и с пожелания към него за дълъг живот. Такава е традицията тук и ние трябваше да я уважим. Снимането на представлението е абсолютно забранено, неколкократно бяхме информирани за това, и напълно разбираемо е защо. Някои моменти от шоуто бяха пояснявани на няколко езика - тай, китайски, хинди, английски, и изненада - руски /в града доста често срещах надписи на руски, защо ли???/. Проследява се историческото минало на страната, бит и култура, управлявалите династии през годините, вкл. и кхмерите, адът и раят в религиозните представи на местните, борбите за независимост, народните веселия и фестивали. И всичко това много пъстро, колоритно, необичайно за окото и ухото на туристите. Част от шоуто включваше и изпълнение във водна среда /нещо наподобяващо цирк Де Солей/, но пък имаше и сюрприз - спря тока /по обяснение на диктора по технически причини/ за повече от 15-20 минути. Хубавото в случая бе, че залата е просторна и прохладна, с удобни плюшени червени кресла. Какво беше учудването ми, когато в хода на представлението, пред мен застанаха двойка артисти /впечатляващо е, че танцуват само боси?!?!?/ Момчето носеше съд с вода и ми поля дясната ръка. Момичето носеше съд с цветя и нещо ми каза. Бях така шокирана, че не разбрах дали на тай или на анаглийски ми говори! Разпитах гида след шоуто за значението на случилото се и той ми поясни, че са ми благодарили за присъствието на шоуто!!! Не си спомням някой друг път част от трупата артисти, а аз съм посещавала доста представления у дома и по света, да ми благодари, че съм уважила труда му!!! Това ме разтърси и украси пребиваването ми тук, за сметка на всички други разочарования от острова. След шоуто всички артисти /около 100 човека/ се бяха разделили на групи за снимки с желаещите зрители, което беше много мило, още повече, че самото представление продължи повече от 2 часа и те отделиха от времето си, за да ни дадат още една възможност да им се порадваме.
Вторият ден на Пукет бе изпълнен с нови посещения - Националния музей Puket Thai Hua Museum, цех за производство на кашу, индуиски храмов комплекс Wat Chalong и задължителният Promthep Cape.
Националният музей се намира в реновирана сграда на китайско училище, прясно боядисана и добре оформен като експозиция. Имахме само 30 мин. за него, естествено напълно недостатъчно само заглавията на отделните секции да прочетеш, камо ли да вникнеш в обясненията към тях, но и това е достатъчно да разбера, че основно се проследяват борбите за независимост през годините. Бегло /поне аз така видях/ са отразени битът и занаятите на местните, дори нямаше магазин за сувенири?!?!?
На бегом през Чайна Таун, колкото да се уверя за пореден път, че моето място не е там за бъдещи пътешествия, с изключение на Япония и евентуално Виетнам?!?!? Ще видим, ще преценим, ще решим, има предостатъчно време /без да предполагам какво ще ни донесат следващите няколко месеца с Ковид-пандемията?!?!?/
Любопитно беше посещението ни в цеха за производство на кашу. Разбрах, че самото дърво е пренесено от Бразилия и е намерило мястото си тук заради климата и производството му се е превърнало в добър експортен продукт. Дървото и плодът, някои от производствените фази до пакетирането му бяха документирани в снимки, опитах някои видове и купих един пакет само /да не забравям все пак, че имам две ръце, които трябва да се справят с голямото количество багаж, нали?!?!?/.
Интересното предстои в храмовия комплекс и действащ манастир /ако това е правилното определение на тай-езика/. Той се състои от няколко пагоди, друга - в строеж, в далечината се вижда Големият Буда /45-метрова мраморна статуя, издигната в знак на признателност от населението за спасението на острова от разрушителното земетресение и цунами през 2004 г./.
Пагодите са пищно украсени, с много зеленина и цветя, ароматни свещи и множество богомолци. И никой не оглежда любопитните туристи, всеки се е вглъбил в молитвите и ритуалите. Изведнъж се чуват гърмежи /аз, може би и други като мен се уплашихме с най-тревожни мисли в главите си!!!/, оказа се ритуал - в особени пещи, където благодарни/или молещи се за подкрепа и помощ местни хвърлят специални смески, с които отдават своята почит на божествата си. И тук недостигът на време е решаващ, за да не се запознаете в подробности за всичко заобикалящо ни, но и това е достатъчно за добиване на обща представа за религиозните традиции и обичаи.
Завършекът на деня е посещението на най-забележителният нос в юго-западния край на острова, откъдето се открива зашеметяваща гледка към океана. Снимките, които ви предлагам, говорят сами за себе си и думите са повече от излишни.
Трябва да споделя, че си тръгвам оттук със смесени чувства - все пак тази част от Тайланд е световно известен туристически обект, природата е изсипала много блага и местните ги използват най-рационално, туристи не липсват по много причини - целогодишен топъл климат, богатство на пресни продукти, бурно историческо минало, религиозно наследство. Не бих казала, че местните живеят лесно, никак даже, но за сметка на това са много дружелюбни, задоволят се с това, с което разполагат, трудят се усърдно, което заслужава моето уважение. Само да беше по-чисто и спретнато!?!?!
Дни 94 и 95 - 06-07.04.2019 г. в морето /Андаманско/
След бясното препускане от последните 5 дни /Сингапур, Малайзия и Тайланд/, двата дни в морето са глътка въздух за мен преди авантюрата Индия и Тадж Махал. И все пак няма място за скука - попълване входната карта за влизане в Шриланка, уроци по танци /този път нещо съвсем ново - фокстрот/нещо като валс, но с две стъпки по-бързо/, меренге /почти бях забравила стъпките, освен имената на двойката - Мария и Педро/, арт-работилница/изработих симпатична торбичка за бележки/. Образователната лекция на Армида бе за Коломбо /столицата на ШриЛанка/, но ще пропусна да се запозная с града, заради ТаджМахал. Почти съм подготвена психически за мизерията, която ме очаква в Индия, събирайки впечатления от островите, ще прибавя само кравите и съм готова /колко съм се надценила разбрах веднага със стъпването на субконтинента!!!/.
Вечерното представление в театъра бе операта "Бохеми" от Джакомо Пучини. Ще ми бъде много интересна интерпретацията, след като съм прочела предисторията на творбата по прочетената току-що книга за композитора. Няма да престана да се възхищавам на музикантите - много добра сценография, най-важните моменти от операта бяха представени по изящен начин от всички певци, блестящо изпълнение на оркестъра. Как да си спестиш възторга и аплодисментите при тази постановка?!?!?Най-накрая се сдобих с всичко необходимо за Индия, толкова съм развълнувана, че ще посетя една от най-големите световни забележителности - Тадж Махал. От Сантос /фризьора/ разбрах, че много от индийците, включително и той самият, не са го посетили никога, така че аз се считам за щастливка с предвиденото си посещение там.
Капитанът съобщи по интеркома за предстоящото преминаване през Суецкия канал, което ще се извърши под екскорт от патрулиращи военни кораби!!! Това се прави с цел избягване на всякакви рискове, свързани с пирати или терористични атаки, които не са изключени в този район на света /по-късно дори се случи нещо подобно, но с благополучен край, за което ще разкажа нататък/. Не ми стана ясно само как да се различават отделните цветове, отнасящи се до съответните предохранителни мерки от страна на екипажа. Дано не ми се наложи да стана свидетел на нещо такова, но със сигурност ще спазвам стриктно всякакви указания на борда, Господ да ни закриля!!!
Какъв ден беше вторият на кораба - успях да извървя 10000 крачки?!?!?, без да разбера как стана това - от занимание на занимание, с 10-минутен престой в библиотеката само?!?!?
- 9 ч. - арт-работилница - изработване на чехли с апликация;
- 11.30 ч. - урок по танци - полка - да му се не види темпото, лесни стъпки, малки фигури за танцуване, но много бързи, очевидно не съм за този танц!!!;
- 13 ч. - образователна лекция за Малдивите /няма да престана да се учудвам на твърдението на много сънародници, че островът им е мечтата за ваканция?!?!?; Оказва се, че Малдивите са с най-виска надморска височина - едва 1.5-2 м. над нивото на океана, с тенденция да спадне още повече в близко бъдеще; 22 млн. жители, над 200 обитавани острови, и много повече необитавани, образуващи страната. Прочутите и изключително скъпи курорти са на някои от обитаваните такива, докато в столицата Мале - няма нито един такъв /и има защо/. 100% ислям, фереджета, религиозни табута, смесица от традиции и тук-там нововъведения от днешно време. Впечатленията ще добавя след завръщането си от Индия и ще имам само 1 ден да се дообразовам, но очевидно за да дойдеш дотук, трябва да разполагаш с мнооого пари, свободно време и основателен повод.
- 15 ч. - рецитал на хора, но и този път се поколебах да се включа, има още време за размисъл преди последното представление;
- 17 ч. - урок по танци - ча-ча, голям зор с него, бързината и честата смяна на стъпките ме объркват, но ще старая, наистина!!!;
- рецепция - туристически офис, и обратно. Трябва да потвърдя участието си в капитанския коктейл по повод връчването на почетния плакет от Сингапур. Тези плакети се връчват на корабното ръководство в знак на благодарност, че са акостирали на техния порт. Такава е традицията - от всяко пристанище - капитанът получава плакет, който се монтира в специална секция на 7-ми етаж и по този повод той кани гости - от различните страни, представени на кораба. Днес е ред на българската група.
Последни приготовления за авантюрата Индия - паспорт, виза, снимки и др. подобни, без които не мога да вляза в страната. Багажът трябва да е готов, тъй като тръгването ни е обявено за рано сутринта, а програмата е така натоварена, че се съмнявам дали изобщо ще мога да си поема дъх /не предвидих колко дълго ще пътуваме от Делхи до Агра, където пристигнахме много късно през нощта, даже... но на това щесе спра по-късно, когато му дойде времето/.
- вечерното представление в театъра бе напълно подходящо за това, с което ще се сблъскам директно в Индия - Боливуд, напълно в техния си жанр - индийски ритми, колоритни одежди, акробатика от най-пластичния вид, не е от най-любимия ми вид шоу, но става като за първоначална нагласа.
Дни 96, 97 и 98 - 08-10.04.2019 г. - авантюрата Индия и Тадж Махал
Че си беше авантюра, не мога да си кривя душата. Наистина, колкото и да смятах, че съм подготвена психически за това, което ме очаква на субконтинента, всичко понататък се оказа извън моето въображение, при все че бях слушала, гледала, чела, това трябва да се види със собствените очи, за да се възприеме адекватно. Видяното и преживяното са извън познатия ми свят, порядките и традициите са в пълен разрез с нашата култура и бит, дори само външния вид на хората говори за техния произход, облеклото и поведението им ясно показват мястото им в социалната стълбица, независимо, че живеем в 21 век, тук много неща от миналото не са преодоляни и мисля, че много трудно, дори никога, няма да се превъзмогнат.
Продължавам с описание на авантюрата Индия и Тадж Махал /ТМ/, размишленията оставам за по-късно.
Имахме лек фал-старт при потеглянето ни - показаха ни автобус, който се оказа за дневния тур в Коломбо, вместо този за летището за полета ни до Делхи /или Дели, както му казват тук/. Недоразумението бързо бе отстранено и в 9 ч. при 30 градуса потеглихме към него, преминавайки, за моя радост и изненада, през града и посетихме някои знакови места - будистки храмов комплекс Gangaramaya Temple и Мемориала на независимостта.
Първите ми впечатления са свързани с огромното строителство - край съществуващия порт се изгражда нов /забележете - с китайски инвестиции/, хотели /съзрях такъв от веригата Хаят/, пътища се разширяват или изграждат нови такива, сигурно има и други проекти, но аз видях само това. Мисля си, че по този начин се създават много работни места и се осигурят доходи на огромните маси хора, които, както навсякъде по света, прииждат в големия град с надежда за поминък и начин за оцеляване. Будизъм е религията, изповядвана от болшинството от населението, като по тази причина на храмовете се отдава подобаващо значение - чисто поддържани /на фона на общата мръсотия/, с много цветя и храсти, водоплаващи птици в езерцата, пищно украсени пагоди /поради ранния час не бяхме допуснати до вътрешността/, но пък си осигурихме много снимки.
Следва Мемориала на независимостта, извоювана от Англия през 1948 г. Да припомня, че днешната Шри Ланка е носила името Цейлон, оттук и прословутия цейлонски чай, който англичаните са поглъщали по време на TeaTime ритуала, основен износен продукт и присъствието му навсякъде се забелязва. Комплексът е изграден в архитектурен вид, съобразен за местния климат - преобладават отворените пространства, множество колони, тревни площи. Тук преди англичаните са господствали португалци, датчани за по-дълго или за по-кратко време. Най-продължително е било английското присъствие, което е оставило отпечатък, видим и след толкова години - сгради, традиции, крикет, парламентарно устройство.
Шумно, прашно, задръстване /в понеделник сутрин/, регулировчици - с маски на лицата /а ковид-пандемията все още не е обявена/ заради изпаренията /чудно как ли дишат с тях по цял ден?????/, тук-там светофари /някъде светеха само в жълто/. Поразяващо откритие бе да видя музей на Юрий Гагарин, но има и такъв, толкова години след полета му в Космоса, очевидно има защо, не сте ли съгласни с мен?
Пристигането ни на летището дълго преди полета ни осигури необходимото спокойствие относно оформянето на документите и всички последващи действия - с "бързото" темпо по обработване на бордните карти, чекирането на багажа, митническата и паспортна контрола, като нищо можеше да доведе до изпускане на самолета. Летището в Колобмо е в реновиране /в експлоатация от 1969 г./, но наземния персонал никак не се стреми да скъси възможно най-скоро опашките - с един пръст по клавиатурата се вписват в компютъра необходимите данни от електронните билети, саморъчно си поставяхме багажа за измерване теглото му, докато в същото време край багажната лента /в същото време двама млади яки мъже очевидно скучаят с телефоните си, без да си направят труда да ни помогнат с нещо?!?!?/. Паспортната проверка се бави безпричинно /според мен/, чиновникът явно скучае, защото ме затрупа с въпроси за кораба /разказа ми, че той също е пътувал с друга круизна компания/, показа ми снимки от това пътуване, накрая че пропусна да мина нататък, след като задоволи любопитството си.
Новата част на летището е много по-модерна, бляскави витрини на магазинчетата и щандовете, доминираха пакетчета цейлонски чай в различните му разновидности, кашу, произведения на местни занаятчии - чадъри, чанти, сувенирчета, шалчета, всякакви принадлежности за пътуване и т.н.т.н. Най-рационално използвах безплатната мрежа, за да се чуя с близките си.
Учуди ме практиката на допуск до местата в самолета /след щателна проверка, отново, дори ме накараха да си сваля обувките/ - първи се качиха пътниците от задните редове, после - тези от предните, а най-накрая - тези от средата /очевидно това се прави, за да се избегне струпването на множеството и настаняването на ръчния багаж и самите пътници по места/.
Полетът премина сравнително спокойно, само с 2-3 леки турболенции. Използвах времето, за да изгледам Лешникотрошачката /филмова версия на прочутия балет от 2018 г./, което си е върховно удоволствие - на 10000 над земята, при повече от - 50 градуса и скорост от над 700 км/ч да се наслаждаваш на едно от най-прочутите произведения на Чайковски.
Снижаването към летището на Делхи ми бе доста любопитно - много смог прави видимостта изключително ниска, а след излизането ни от летището се добави и специфична остра миризма. Самото летище е огрооооомно, на връщане се убедих още повече за размерите му, но по-късно ще ви запозная с причините, поради което впечатленията ми се потвърдиха.
Посрещна ни собственика на туристическата фирма, която щеше да ни съпровожда през цялото ни пребиваване тук с гирлянди от свежи цветя, което си беше неочаквано и много мил жест на внимание. Общо към 40-45 човека бяхме пасажерите от кораба - един автобус /английско говорящи/, един автобус /френски- и италианскиговорящи/, един автобус /немски- и испаноговорящи/. В автобуса на англичаните заварих Шопинга /румънецът, за когото споменах няколко пъти от Хаваи нататък, така и не го попитах за името му, но пък за сметка на това всеки път, когато се срещахме се обръщах към него само по този начин/.
Тълпи, коли, клаксони, неимоверно задръстване, багажи - куфари, чанти, торби, пакети, денкове и всякакви други форми за пренасяне на стоки, всичко това ни съпътстваше от летището до излизането ни от Делхи. В тъмнината не забелязах свещените крави, но в следващите дни многократно ги срещах навсякъде /по-късно ще ви ги представя в снимки/. Пътуването ни до Агра продължи до 11 ч. късно вечерта. Настанихме с в бившия хотел Радисън, от който е останало само името му /дори и то се оказа сменено, заедно със собствеността/ - лъскаво на пръв поглед, но на втори личи колко е захабено, много, много обслужващ персонал /главно мъже/; по-късно отново ще се върна на тази тема. Преглед на багажа /съобразно процедурата по безопасност/, настаняване, късна вечеря /макар че в буса се гощавахме с всякакви джънк-фуд храни - чипсове, сокчета, единствено здравословни се оказаха бананите/. Тук на почит са лъскавите опаковки от чипс, царевични и оризови снаксове, желирани бонбончета в разнообразни форми и цветове, пълни с химия сокчета, персоналът на кораба ги купуваше от всеки порт с огромни торби /после се чудим защо са толкова дебели?!?!/. Моята вечеря се състоеше от плодове и кисело млядо, след което се опитях да поспя. Доста неуспешно, предвид късния час и предстоящото ранно ставане - в 5.30 ч. Трябвало да бъдем при изгрев слънце на Тадж Махал, когато слънцето придава прекрасен отенък на кубетата на мавзолея и околните сгради, и не е така горещо, и няма много хора.
Придвижването ни до ТМ беше много екзотично - пред хотела се бяха подредили 15- 20 рикши /задвижвани от велосипеди, а не от хора, както в недалечното минало/, бяхме настанени по двама, а водачът, слаб като пръчка и изпечен като солета, яхна педалите в редица една по една рикшите се отправиха към комплекса. Оказа се, че той е съвсем наблизо, т.е. можехме да се придвижим пеша, но тъй като на местните трябва да се намери препитание, те изпълниха задължението си по превозването ни. Убедих се съвсем нагледно, че една работа, която може да се свърши от 1 човек /а другаде по света и от автомат!!!/, тук се прави от 2-3 /все мъже!!!/, само и само да се осигури някаква заетост и заплащане на тези хора /както знаем населението на Индия е повече от 1 млрд.!!!, как се управлява, изхранва, организира такава многолюдна маса - за мен е загадка/. В нашия бус, освен собственика на фирмата и шофьора, имаше още едно младо момче, роднина на шефа, вероятно му предава занаята и тук възникна асоциацията със съвместяването на позициите шофьор и гид в едно /2 в 1/ по островите, т.е. разликата е очевидна и изводите - логични. Да не говорим за чудовищната пропаст между отделните касти - днес само 4, а в миналото - 33, с обречеността никога да не излезеш от някоя от тях, ако си имал лошия късмет да се родиш в някоя от най-долните, т.нар. недосегаемите /т.е. такива, които тези от по-висшата каста не смеят да докоснат, да не ги сбъркаме с тези, за които няма закон при други общества - напр. богаташите. Но това е друга тема/.
Скоро прочетох "Шантарам" от Грегъри Робъртс, където действието се развива в Индия. Затваряйки си очите се пренесох от Мумбай, сцената на повествованието, в книгата, в Агра. Съществена разлика в облика на градовете няма, същите условия на живот, свещените крави и други животни, мизерията, праха и нищетата на хората от най-нисшите касти са еднакви. Повтарям за пореден път - разказвам само за това, което са видели очите ми и е усетила душата ми, може да има и други реалности, но аз се сблъсках с това.
Снимките, които онагледяват посещението ни, са доказателство за красотата и въздействието на това място на очите, сърцето и душата, поне моята. Слънцето постепенно огряваше постройките, мраморът на мавлозея се обагряше постепенно от червено през розово, до златисто и бяло след като то се показа изцяло на небето.
Светлината озари всичко - дървета, парка, храстите, цветята, езерцата, хората около храма. Хубавото на ранното ставане беше поносимата горещина, която по-късно стана непоносима и към нея се прибави някакъв мирис, който не можах да определя, но при всички случаи не беше аромат от цветя или ритуални пръчици. Може би присъствивето на много животни, освен свещените крави, преброих кози, кучета, свине, магарета /които са основните товарни животни/, изпаренията от колите, моторите, разлагането на битовите отпадъци от черните чували, оформят тази неопределима миризма. Да добавя, че не усетих никакъв полъх от вятър, който може би щеше да я разнесе и да донесе малко прохлада. Но трябва да сме благодарни, че все още не сме в най-горещия период - май-юни, когато температурите надхвърлят 40 градуса на сянка, след което настъпват мусоните - дъждовния сезон тук е през нашето лято - юли-септември.
Не можах да си обясня защо трябваше да минаваме отделно жени и мъже през пропускателния пункт /и тук двама мъже ни провериха входните билети/, когато основната религия в Индия и индуизъм?!?!? Без да се считат за свещени, нахални маймуни се разхождат безпрепятствено из комплекса, няколко пъти чувах гърмежи, с които охранителите се опитват да ги прогонят и това се повтари поне 3-4 пъти по време на нашия престой.
Историята по изграждането на мавлозея е известна, за мен беше неизвестно, че проекта на шах Джахан предвиждал изграждането на друг такъв, отвъд река Ямуна, но от черен мрамор, за себе си. Но съдбата, в случая неговият син, е решила друго - той го арестувал, обявил го за луд и отговорен за похарчените пари по строежите, затворил го в Червената крепост, където и починал. Тъжен край на една голяма любов, но кога ли животът е бил справедлив?!?!? Силно ме впечатли и самата река - бавно, да не кажа съвсем, се движи, очевидно се намираме в абсолютна равнина, където няма никакъв наклон, така че реката почти не личи да се оттича /и на нея местния климат действа мързеливо, дали???/.
Преди да влезем в самия павилион /строен през 17 век!!!/, след като сме чакали доста време, слагаме калцуни, за да предпазим мрамора. Като се има предвид, че мястото се посещава от хиляди туристи, местни и чужди, това е напълно в реда на нещата. Снимките във вътрешността са абсолютно забранени, то и няма какво да се види толкова - два мраморни саркофага, но заобиколени от ефирно изрязани фигури в мрамора, които придават романтика и мистика на мястото, предизвикват дълбоки емоции /поне за мен беше така, като си припомних подробностите около мавзолея/. Бях чела, че Тадж Махал е обявен за 8-то чудо на света, по тази причина се почуствах горда от посещението си тук, което бе съпроводено и от други преживявания и емоции, но за тях ще споделя допълнително.
Напускането на комплекса се случи доста по-късно, сега обаче магазинчетата бяха отворени и отвсякъде продавачите на приканваха да видим и си купим сувенири. Не видях Шопинга дали се отзова, но предната вечер на идване от Делхи си взе чалма, типична за махараджите. Чудно ми е само къде ще си я носи у дома??? С електрическо влакче се придвижихме до хотела за закуска, рикшите вече превозваха други туристи.
Снощи не бях забелязала някои детайли около хотелите и жилищните комплекси. Всички са опасани с бетонни или железни огради, затваряни с метални врати и катинари и специални униформени портиери, които по списък пропускат всички МПС. Сигурно това са мерки за безопасност, които при многолюдните тълпи са повече от задължителни.
Градската крепост е следващия задължителен за посещение обект. Слизайки от автобуса бяхме "нападнати" от мъже и момчета, които се опитваха да ни продадат всякакви нещица - магнитчета, картички, коланчета, очила и какво ли още не. Не взеха под внимание нежеланието да си купим каквото и да било, още повече се ожесточиха в хвалбите на стоката и желанието им да спечелят някоя рупия или долар/евро или друга валута. Типично, всеки се бори да оцелее, нали!!! Намесата на гида ни освободи от тяхното присъствие и можахме да отдадем нужното внимание на това фортификационното съоръжение. Самата крепост е исторически обект, изграден от специфичен за района червеникав на цвят камък. Гидът детайлно ни обясняваше архитектурните решения от различните аспекти на хиндуистката, арабската, гръцката и др.култури, дали отражение във вида на сградите. Крепостта, освен за отбранителни цели, се е използвала от шаха и за религиозни церемонии, а често и за лични нужди. Т.напр. спалнята е могло да се напълни с вода до определено ниво за прохлада в горещите дни. Тук горещините настъпват през май, когато температури над 40 градуса са обичайно явление, след това идва дъждовния сезон - от юни до октомври. Прочутият Луис Бромфийлд и неговият роман "Дъждове" описва детайлно този сезон и отражението му върху хората и природата, което си е направо една приказка за тази далечна и все още непозната страна, т.е. субконтинент.
Следваща спирка е дворцовият комплекс Форт Агра, внушителна сграда, по-точно е да се каже сбор от сгради, отново, с военни и битови цели. Вътрешните постройки са от красиво обработен мрамор, палати за шаха и семейството му с изглед към река Ямуна и ТаджМахал. Тук шах Джахан прекарва последните години от живота си, затворен от сина си, рядко посещаван от другите членове на семейството. Намиращият се отсреща ТаджМахал вероятно му е напомнял за славните минали дни, голямата любов към Мумтаз, величествен израз на която е сградата, поради изграждането й е обвинен в разхищение на огромни средства и затворен доживот.
И тук гидът ме убеди в познанията си върху историята на града, запознавайки ни с такива детайли, които отразяват смисъла на сътвореното - напр. настилката от входа към вътрешността е покрита с дялани камъни и с такава изчислена акустика, целта на която е да издава приближаването на конници, невинаги с добри намерения. В комплекса са изградени 4 бр. вътрешни градини, съгласно ислямските традиции, които внасят глътка свеж въздух в иначе нагорещените камъни. Колонади, безброй прозорци /един от тях напр. наглед е затворен, но отвътре е с наклон, по който могат да се предават различни вещи на затворените вътре хора/. Силно ме впечатли майсторството в отделните елементи на мраморните подове, врати, прозорци - все едно че гледам през дантела!!! Колко ли труд и умения са коствали на строителите да сътворят това за поколенията, никога няма да разберем?!?!? Припомням си няколко цифри относно ТМ - 22 години за изграждането, 22 хил. работници, над 30 млн. рупии, сигурно има и други подробности, но си спомням най-важните от тях.
След обяда в хотела посетихме местна манифактура за мраморни изделия. Наблюдавахме работата на няколко мъже /отново/, които седнали директно на пода по "турски" обработваха ръчно ценния материал по древна технология. Много тънко изкуства - само с различни по размери длета всички дялкат, залепят, полират мрамора до получаване на крайния продукт. Бяхме поканени да разгледаме т.нар. шоу-рум, първоначално бяхме заслепени от изложените изделия - масички, столове и столчета, дори и трон, огледала и рамки и много други, доста големи като обем стоки. Естествено, имайки предвид колко багаж ми се е натрупал, дори не си представям да си купя нещо, колкото и да са красиви. След като изчерпа търпението ни за тези обемисти продукти, собственикът ни показа и други - доста по приемливи малки сувенири. Не устоях на изкушението и се сдобих с няколко от тях, поне да ми напомнят на нещо красиво на фона на общото ми впечатление от Индия. 
В късния следобед отново на път - обратно към Делхи. Силно впечатление ми направи равнния терен, като по тази причина и реките им са "мързеливи", няма никакъв наклон, не видях в маранята наоколо да се издигат някакви възвишения. По полето щъкат неизброимо количество хора, тъй като сме в сезона на събирането на оризовата реколта - всичко става ръчно, отново си припомням, че населението на страната е над 1 млрд. и трябва да му се осигури някаква заетост. Пушещите комини издават изпичането на тухли, димът от които се стелеше ниско, заради ниското атмосферно налягане и образува нещо като мъгла, по-точно смог, поради и което непрекъснато усещах някакъв мирис, не съвсем приятен обаче. Завръщането ни в столицата е съпроводено отново с кошмарния трафик, клаксони, тълпи. Най-чистото място в Индия, според гида, е пространството около президентския и правителствения дворец, чуждестранните посолства, Националната библиотека, а оттам-нататък - обиталищата на свещените крави, мотори, рикши .....
Отново в късната вечер най-накрая се настанихме в Wellcomehotel, доста похабен от използване /кърпи, възглавници, чаршафи .../, да не издребнявам....
Нали знаете сентенцията "Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си"? И аз си мислех, че полета до Мале няма да е свързан с някакво напрежение, да .....обаче, не така мислеха летищните власти. Оказа се, че в багажа съм сложила мобилно зарядно, което не е разрешено да се пренася по този начин. Както си бъбрехме небрежно с Мария, по радиоуредбата са съобщили моето име, кой да го чуе?!?? И тогава Филип /от туристическия офис и отговорник за английската група/ и собственика на туристическата фирма, който ни съпровождаше през цялото време, ме издириха, за да отстраним проблема. И се започна едно лудо надбягване, добре че имаше електрокар на разположение - както писах по-рано летището е огрооооомно - асансьори, ескалатори, врати, стълбища, докато се озовем в помещението, където се преглежда багажа преди натоварването му в самолета. От притеснение ръцете ми трепериха преди да съумея да отворя куфара - за едно устройство 10-15 см, се наложи тази суматоха и обратно - пак на бегом към самолета /да бе, да, той няма да излети без мен, разбира се/. Добре, че Мария се беше погрижила за торбичката с подаръците, е, не може без малко екшън и висок адреналин, нали?!?!?
Късно вечерта се добрахме до кораба, на който гостуваше фолклорна група от Мале, нямам никакъв ярък спомен от нея, само отново в мен са потвърди убеждението в неповторимостта на българските носии, хора, ритми ....
Ден 99 - 11.04.2019 г. - Мале /столицата на Малдиви/
Защо ли не усетих нищо вълнуващо от прехвалените Малдиви - само пясъкът и водата отговарят на рекламите - почти бял, чист пясък, чиста, прозрачна и много топла вода! Жегата - убийствена /над 35 градуса/, в Мале дори няма порт, а с тендери бяхме превозвани от и до кораба. С катер /speedboats/ пътувахме около 40 мин. до определеното ни за посещение островче /от над 200 на брой обитавани такива, тук на този нищо не говореше да е обитаван?!?!?/, където пребивавахме 2.5-3 ч. Да, красиво е, пясъчни коси, плитко, водорасли, различни по цвят корали /най-накрая/, шарени рибки - една от тях ме взе за храна, докосвайки се до крака ми!?!?!; парченца корали /за спомен/, температурата на водата - някъде над 30 градуса, ходиш, ходиш - водата все до глезените стига, идеално за гмуркане /ако си любител, разбира се/.
На живо видях за първи път в живота си настъпването на прилива, вероятно до часа ни за отплаване ще е погълнал пясъчните коси на това необитаемо, за мен, островче. Всъщност именно тези плитчини и водораслите по тях придават светлия цвят на водата. Кораловият риф обкръжава островите и спират вълните от океана. Не чух тук да са достигали цунами, при най-висока надморска височина от 1.5-2 м те биха съсипали напълно Мале, но явно рифа е отлична бариера срещу високи вълни.
На фона на видяното от мен, рекламите ми изглеждат напълно нереални. Отново, за кой ли пореден път пояснявам, че описвам само това, което съм срещнала очи в очи, всичко друго не коментирам. Ако имаш мнооооого пари, мотив, свободно време, можеш да пропътуваш континенти и океани, да те вземат от летището до избрания от рекламната брошура остров, където да прекараш няколко дни в земния рай, но само тук, без да стъпваш в 100%-вата мюсюлманска столица. Както се казва, всеки решава за себе си и си понася отговорността!
Дни 100, 101 и 102 - 12, 13 и 14.04.2019 г. - в Индийски океанКакто обикновено, дните в морето/океана протичат по един и същи начин - "ръчен труд", танци, образователни беседи, хор, концерти /след обяд на баритона, вечерта в театъра/. Не че се хваля, но трябва да отбележа, че усвоявам все по-успешно 7-те танца - кумбия, фокстрот, мазурка, полка, меренге, ча-ча, бачата, само едно ми е чудно - къде ли ще ги демонстрирам, или по-просто - ще заложа на зумба /без да подозирам дори какви рестрикции ще ни наложи ковид-пандемията 2020 г.?!?!?/.
Първият ден в Арабско море беше много спокойно - морето е като тепсия, вторият - леки вълнички, но на третия се изви такава силна гръмотевична буря, изля се проливен дъжд, а температурите значително спаднаха /след горещините на Малдивите вече можеше да се диша с пълни гърди/.
Капитанът предупреди за сериозна опасност от пиратски нападения, но ни увери, че са взети всички предпазни мерки това да не се случи. Дори не си го представям - при тази възрастова група на пасажерите до какви неприятности може да доведе една такава ситуация!!! Опазил ни Бог!!! Дали няма да са истински вестникарските статии, че в тази част на света се плава под военен конвой?!?!?
Дни 103 и 104 - 15-16.04.2019 г. - Дубай
Бях тук пред 3 години и не съм записала никакви турове, с изключение на вечерното шоу La Perle by Dragone at Al Hab too City Hotel Dubai.
Няма да престана да се учудвам как едно обикновено рибарско селище преди 60 години се е превърнало в космополитен град!!! Ето какво правят петролните пари?!?!? А какво ли ще се случи след изчерпване на нефтените запаси, а както твърдят специалистите - това няма да е много далеч в бъдещето?!?!? При предишното ми посещение тук онемях от срещата ми с огромните небостъргачи и масовото строителство в първия ден на обиколката, а на втория ден - се чудех как се живее в този град - жега, прах, кошмарен трафик. И сега строителството продължава с пълна сила, забелязах все повече кранове, пътища, подлези, облицовани с керамични плочки по ислямска традиционна орнаментика. През 2020 г. тук ще се състои световно изложение и вероятно това е причината за този строителен размах /никой обаче нямаше как да прогнозира какво ще се случи в световен мащаб от корона-вируса!!!/
Силно ме впечатлиха клиниките за деца с различни аномалии, както се оказа в последствие - това се дължи на затворените бракове на местните, за да не се загубят семейните богатства и привилегии /това ми напомня силно за династичните бракове през годините, при които се раждат множество увредени деца - достатъчно е само да се върнем към историческите хроники за доказателство на тази теза/.
Използвах най-рационално свободното си време, за да шопингирам на морската гара, а тя е климатизирана, с множество открити щандове, рекламни кътчета, но за мен беше успешна акцията с безплатната мрежа - снимки, клипчета, постове за Инстаграм, дори снимах един младежки хор /мъжки, забележете/, който ни приветства с типични песни. Съвременна версия на Бай Ганьо в Европа, но този път аз изпълнявах неговата роля в Дубай, дали някой Алеко Константинов няма да ме увековечи в негов фейлетон?!?!? Останалата част от деня запълних на откритата палуба на 13-ия етаж, за първи път от началото на пътуването, но нямаше вятър и течение, така че можах да си го позволя.
Вечерта се проведе мощен купон /може би прощален/, с изключително богат бюфет и изобилие от карвинг-шедьоври. Капитанът беше строил целия сбоден от работа екипаж, преброих с високи шапки повече от 25 готвачи, всички направления бяха оборудвани със знамена и парадни униформи, пееха с пълно гърло /на другия ден имаше много кихащи и кашлящи благодарение на хладната вечер, но пък те са млади и ще се справят бързо, бързо ..../
Както споменах в началото, присъствах на вечерното шоу La perle by Dragon в City Hotel Dubai, огромен шикозен хотел, с прекрасен салон за това подобаващо представление. Негов автор е един от сценаристите на Цирк де Солей - Jayan Mathew. Много подобно на това от Лас Вегас, но обогатено с множество светлинни ефекти, водата тече от тавана и от балконите, издига се от пода под всякакви форми. Моето място беше на първия ред и накрая бях леко мокра от падащите водни пръски. Пускаха дори сняг /вероятно някаква пяна/, много акробатика, лека любовна закачка, песни и танци - във вода и не само, силно ме впечатли една сфера с 5-ма мотористи в нея, които продължиха въртенето си вътре, дори когато отвориха долния люк.
Бях доста изненадана от поведението на семейната двойка до мен - мъжът си пиеше спокойно биричката, майката снимаше шоуто, детенцето си хапваше джънк-фуд, явно забраните на исляма и на шоуто не се отнасят за всички, но пък ако това стори чужденец - какво ли му се пише?!?!?
Ден 105 - 17.04.2019 г. - Абу Даби
Да опиша деня в Абу Даби е лесно. Бях тук пред 3 години, така че няма да се включвам в никоя обиколка, просто ще се възползвам от шатълите, които за 15-тина минути ще ме отведат от порта до техния МОЛ, просто от любопитство и за сравнение с този в Дубай.
Отстъпва по размери и атракциони, но всички световноизвестни търговски марки присъстват неизменно, посетителите бяха повече туристи, отколкото местни. Влязох в игралната зала и си дадох сметка защо днешните деца са толкова нервни и пищящи - шум, бучене на различни клаксони, свирки, натрапчиви мелодии от контролните устройства на електронните игри, разноцветни светлини, които мигат непрекъснато. Не издържах повече от 5 минути и на бегом се изнесох оттам и няма да спра да се питам как младите родители успяват да усмирят децата си от тази шумотевица, и на каква цена осигуряват спокойствието им??? Добре, че моите деца са големи!!!
И тук се наблюдава бурно строителство, вероятно за Експо 2020, дали все пак няма да се проведе??? /тогава още никой не предполагаше какво ще ни донесе 2020 година?!?!?/
Нови сгради, реновиране, пътни артерии - отново кранове и строителна техника, при над 30-градусова жега, все се чудя как се справят с климата местните???
По-късно научих за пожара в Нотр Дам в Париж, за което капитанът ни уведоми по интеркома и по тази причина вечерта в театъра програмата бе посветена на френския шансон.
Ден 106 - 18.04.2019 г. - Касаб /Оман/
Наричат Касаб Арабската Норвегия. Силно бих оспорила това твърдение. За мен няма нищо общо, ако изключим скалите и вдадената в сушата вода. Красотата на Норвегия срещнах в Нова Зеландия, но за това вече разказах.
Най-северният град на Емирствата предлага страхотни гледки към Ормудския пролив и Арабския залив. Население от 20 хил.души /малко по-голям от средностатически град в България/, рибарско селище преди, че и сега даже. Само мъже по улиците, никакви жени, те са затворени зад високи огради в нови и по-стари къщи.
Няма светофари, то пък и няма толкова движение, една единствена пешеходна пътека /силно избеляла/ пред Royal Mosque, тротоари само пред някои къщи, хотели ?!?!?, сякаш всичко е разхвърляно безразборно - къщи, джамии, правителсвени????? сгради. Разстоянието оттук до Индия е само 50 км. по море, което го прави много важна изходна точка за търговски превози, така също и за контрабанда /според местния гид/. Наблюдавах от откритите палуби натоварените морски съдове - толкова извисени бали и денкове на височина, вкл. и съдове с вода, че очаквах всеки момент да се преобърнат във водата. В един момент повече от 20-тина лодки се втурнаха към морето, за да снабдяват селищата по брега и навътре във фиорда. Според мен пръснатите по баирите колиби, оскъдна растителност, козите и кучетата е трудно да се нарекат селища, но и там хората са принудени да живеят и оцеляват в тези неблагоприятни условия.
В средата на 19 в. английските войски са прекарали подводен и наземен телеграфен кабел за улеснение на връзките между Индия и Европа, и на остров Телеграфен са изградили пост, на който войски са пребивавали в този край само по 6 месеца, поради убийствения климат и тежките битови условия. Само плуващите в топлите води на фиорда делфини освежават пейзажа и разнобразяват монотонния вид на околните скалисти върхове и сипеи.
Ден 107 - 19.04.2019 г. - Мускат /столицата на Оман/
Планирах лежерно пребиваване в Мускат в Гранд Хотел Хаят. Най-накрая попаднах на място, където винаги съм искала да бъда - да ми е комфортно, да се почуствам бял човек, да не се чудя къде да си закача дрехите, да се изплакна с чиста вода и преоблека!!! Хотелът е 5-звезден, с източно разточителствдо, много басейни и шезлонги, чадъри и течаща чиста вода.
Пътувахме от порта до хотела около 15-20 мин. От предишното ми идване тук, градът, според мен, се е разрастнал, в типично арабски стил на сградите - държавни институции, банки, хотели, множество клиники и медицински центрове /чудно, защо ли???/, широки и удобни пътища, любопитно ми е как се борят със скалите около тях?!?!?, по-големите световноизвестни автомобилни марки имат представителства и сервизи. Тъй като бе техният почивен ден /петък/ движението бе рехаво, по тази причина не видях какви автомобили се движат по прекрасните шосета.
Прекарахме 3 ч. в предпочитаната от мен луксозна обстановка. Избрах да се настаня на тревната площ в близост до плажа - на брега на Персийския залив!!! Събирах мидички, камъчета и пясък за колекцията ми, поплувах във водите на залива, не толкова чисти и топли като на Малдивите, но за сметка на това се измих с чиста, течаща вода и се подготвих за обяда, който въобще не ме изненада с разнообразието си. Тук трябваше да дойдат от българската група, за да се уверят с очите си какво значи изобилие - салати, морски дарове, сирена, меса, сосове, зеленчуци, сладшики, шоколадов фонтан и какво ли още не!!! Бяхме настанени на терасата, вероятно резервациите във вътрешността на ресторанта на хлад са направени по-отдавна, но аз дълго време отделих на снимки вътре - дори пих типично арабско кафе с кардамон, който само на цвят напомня на обичайното ми сутрешно кафе. В детския кът бяха поставили в клетки няколко различни по цвят зайци, с които децата на гостите се забавляваха. Вероятно тук идват не само местни, но и чуждестранни гости, видях само 2-3 арабки с типичните им черни дрехи, странно ми е как се хранят?!?!?, докато по басейните видят и жени по бикини?!?!?
Днес е католическият Разпети петък Good Fridy и по този повод имаше организирана литургия Holy Mass. Водещ беше католически свещеник, индиец по произход, с когото по-късно водехме интересни разговори. Бях силно впечатлена от активното участие на присъстващите на службата - ставане, поклони, коленичеха, припяваха, отговаряха на някои въпроси в дадени моменти. Това още веднъж ме убеди, че тези хора редовно ходят на църква и участват в църковния живот на общността си. Очевидно това води началото си от детството, което на нас ни бе забранено от предишния социалистически строй.Вечерта в театъра се изявяваха любители артисти - от персонала и гостите, беше забавно, участващите показаха какво са научили и усвоили по време на пътуването.
Дни 108, 109, 110, 111 и 112 - 20, 21, 22, 23 и 24.04.1029 г. в Червено море на път за Акаба /Йордания/ и Петра !!!!!!!!
Знаете ли /аз например научих тук/, че специфични червени корали са дали името на това море, не че успях да ги срещна, но все пак това е причината то да се нарича така. Последните 5 дни плътно на кораба бяха изпълнени с толкова много дейности, че се чудя откъде намерих сили да ги посетя, да участвам активно в тях, да науча толкова много неща, да се обогатя с нови знания и умения. Нови танци, нова песен, чудесни изненади, отбелязване на католическия Великден, наблюдавахме игрите на делфините, които ни съпровождаха, театрални и оперни спектакли, концерти, последни ръчно изработени сувенири, образователни лекции за билките като разменна монета в древността, мястото на жените в мъжкия свят, островите в Средиземно море, и разбира се - Суецкия канал. На всичкото отгоре и опит за пиратско нападения над кораба в Аденския залив, който за чест на охраната /не забравяйте, че става дума за хора от Мосад/ е предотвратен. Не ми се мисли за последствията, ако той е бил успешен ......Както и при други случаи, темата не се дискутира повече, за да не се насади паника у пасажерите, някои дори не разбраха какво се е случило, и по-добре.
Месата за Good Friday /Разпети петък/, както и Велика събота, Пасха, Светъл понеделник и оставащите дни бяха отбелязани подобаващо - украса, боядисани яйца, разпечатани на основните езици псалми, и за мое учудване - индиец- свещеник /падрето учи в Семинарията в Рим, ето как изглежда световната глобализация, нали?!?!?/, отслужващ всички ритуали. Отново и отново ме впечатляваше масовото участие на пасажерите /най-вече на унгарската група/ във всички етапи - пееха, рецитираха, ставаха и сядаха, покланяха се, когато това се изискваше, ведри, спокойни, уверени и много задружни.
Към изучените дотук танци се опитах да усвоя и нов Rueda de Casino, прибавихме полка и мазурка, откъде дъх, за да ги изтанцувам правилно?!?!? Да не говорим за това кога и как ще ги практикувам /без да предвидя, то кой ли би могъл, че ни чака световна пандемия и карантина?????/.
Образователните лекции на Армида стават все по-интересни - гръцките острови - Родос, Делфи, Санторини; Петра и Вадирум и розовата пустиня /Йордания/, които предстои да посетим; Суецкия канал - изграждането на който е започнало още по време на египетските династии, използващи наличните Малкото, Голямото и Горчивото езеро, запушването/задръстването му с кораби се е случвало и по време на 6-дневната война през 1967 г. и през 2021 г., както всички знаем от пресата; билките през древността като разменна монета; жените в мъжкия свят - Нефертити, Клеопатра, Аменсушепт. Армида /според мен/ има някаква научна степен по история на древността, така подробни и интересни са нейните лекции, че можеш в захлас да я слушаш часове наред, да добавя, че и английския й е разбираем, което ме улеснява.
Последната песен, която разучавахме - хора на евреите при напустането на Египет /по текстове от Библията/ от Аида, опера, написана специално от Верди по случай откриването на Суецкия канал /1869 г./, винаги ме е карала да настръхвам от силата на музиката и съдържанието на либретото. Първото й представяне е било през 1871 г.
Получих като комплимент от рецепция ягоди в шоколад и бутилка шампанско, дори в първия момент помислих, че има грешка, но се оказа, че това си е традиция за Великден /дали и за другите пътници е имало такъв жест не попитах/, но аз му се израдвах много и с удоволствие няколко дни си пих и ядох от неочаквания подарък.
Тъй като наближава края на това приключение, наред със Страстната /за православните/ седмица, превъртам в паметта си всички детайли от него и все не намирам причината всичко това да ми се случи, а от друга страна и мисля, че съм си го заслужила, дано е така и да завърши благополучно. Само 7 дни до завръщането ми у дома, дано Бог е с мен, както е бил дотук!!!
Ден 113 - 25.04.2019 г. - Петра /Йордания/
Да опиша преживяването Петра е толкова трудно! Цялата тази красота - природна и човешка - са различни и силно се колебая на кое да акцентирам.
Пътуването от залива Акаба към Петра ни преведе през скалисти, пясъчни и безводни местности /Shara е името на планинския масив/, долини /наблизо е известната Wadi Rum - високата долина/, с празни речни корита /които, както разбрах в последствие, в зимния сезон се запълват с буйни води, свличащи се от околните възвишения/, тук-там осеяни със смарагдови на цвят площи /очевидно напоявани ниви с някакви култивирани растения/, голи възвишения, скали и пясъчници, оскъдна растителност, палещо слънце през лятото и сковаващ мраз през зимата, нестихващ вятър, който носи прашни частици и замъглява гледката. Да не забравяме, че преди повече от 2 хил.години климатът е бил по-различен, т.е. климатичните промени не са от вчера.
Петра е разположен в северния край на залива Акаба, на над 100 км. на север, в сърцето на Йорданската пустиня. Повече от 1000 години този забележителен паметник е бил забравен, докато през 1812 г. е открит за света случайно от Йохан Буркхард, швейцарец по народност.
Според Библията, книгата на книгите, условията за живот са били много по-различни от сегашните, плодородни равнини, пищна зеленина, тучни пасбища и несметно количество животни. Така че, поне в мисълта си, мога да възстановя природата от древността, да си дам отговор на въпроса: за какво са воювали отделните царства от онова време.
Днешният ден беше ни дарен с приятните 28 градуса, лек ветрец, в sik-а /пътека от арабски/ - дори хладно, това е тесен пролом или каньон. Природата се е постарала през стотиците години да извае скалите в невероятни цветове, форми, големини, на които земетресенията, дъждовете, снеговете, жегата и убийствените летни температури са допринесли за създаването на невероятни образувания, които ми направиха най-силно впечатление.
Не се наемам да опиша безбройните туристи /само в този ден на пристанището в Акаба бяха спрели 3 туристически кораба?!?!?/. Местните, предлагащи най-различни видове транспорт - коне, магарета, каруци и електрически каручки, се надвикваха в търсене на клиенти и облечени /според мен/ като за люта зима /а ние по летному/, кози, кучета, викове , мръсотия и животински миризми, метачи по дългия 4 км. път в едната посока, този ден отчетох 15 хил. крачки?!?!?
За да се разгледат всички сгради от комплекса са необходими поне 17 ч. /според гида/, което прави не по-малко от 3 дни престой, къде ти толкова време????? Самият той, помоли да го наричаме Майк, идва 3 пъти седмично с различни групи, много добро подготвен, непрекъснато разказваше за Йордания, историята на Набатейското царство, което се е установило тук в 3 в. преди Христа - изградили целия комплекс и специализирали се в скулптура и ваятелство, за които е допринесла и характерната структура на скалите. Хидростроителните съоръжения, осигуряващи съхранението на водите от снеготопенето и редките дъждове, са били главна грижа на древните.
През 1985 г. ЮНЕСКО е обявил Петра за част от световното културно наследство, йорданското правителство полага неимоверни усилия за привличане на туристи и старателно подготвя екскурзоводите си, за да бъдат полезни на посетителите и да споделят емоциите им от досега към историята, съхранените ценности и да ги насочат и към други заслужаващи вниманието забележителности /летни и зимни курорти, в планите и край морето/. В тази връзка отново се връщам на нашия гид за деня - Майк, който се стараеше да ни убеди, че страната е спокойна /чудно защо видях на няколко пъти въоръжени военни постове?/
В края на 19 в. английското правителство е построило паралелна на основния път ж.п.линия, дълга 200 км., която да съкрати пътя на поклонниците към Мека по време на техния хадж /оттук и хаджилък/. За моя изненада /никога преди не ми се е налагало да го знам/, разстоянието от Акаба до Мека е само 20 км!!!
В заключение да споделя вълнението си от днешния ден - незабравими гледки, усилно физическо натоварване и дълбоки размишления за превратностите на времето, оценка на историческото минало /в моите си представи/, отново сблъсък на култура и традиции, преосмисляне на вкоренените ни убеждения. За пореден път се убеждавам, че колкото и да ти говорят, хубаво е сам да видиш и оцениш, според нагласата си, всичко, което си наблюдавал, усетил и съхранил в себе си. Инвестирай в преживявания и спомени, вложи сърце и душа в опознаване на света около теб, останалото е суета!!!
Дни 114, 115 и 116 - 26, 27 и 28.04.2019 г. - преминаване през Суецкия канал
Само си представете колко хора /повече от 2200 човека/ от 45 националности присъстват вече близо 4 месеца на кораба /да не изброявам самите държави/, но умът ми не го побира как те /като мен/ са попаднали тук - участват ежедневно в различни мероприятия - брегови екскурзии, спортни и културни занимания /вкл. и курс по фотография?!?!?/, в театъра, по басейните и баровете. Аз се сприятелих със съвсем малко хора с цел да избегне шумотевицата, излишните брътвежи, да се натоварвам с всякакви капризи и настроения.
От 5 ч. сутринта до 16 ч. следобед на 27.04. 2019 г. преминаме през Суецкия канал - през двете bitter езера, под конвой от двете страни на кораба /доста е стряскащо!/, корабите изчакват реда си. Каналът преминава през Синайската пустиня, не спирам да се питам /дали пък не се повтарям?/ какъв е бил смисълът на непрестанните битки за това парче земя - без вода, без растителност, докато нефтът е бил открит през 19 в.???
Приключихме с рецитал на танцовата школа на Патриция и Леонардо /мисля, че участието ми в танците много ми помогна да се справя с похода до Петра, за което трябва много да съм им благодарна/, не сбърках стъпките много и се надявам да съм се справила достойно. След нашето изпълнение за пореден път имаше състезание - жени срещу мъже, естествено победиха жените, бравоооооо!!! Смях се със сълзи на опитите на някои от мъжете с помощта на други мъже да се справят с предизвикателствата, но женската сила се оказа по-продуктивна и можаха да се поздравят с победата.
Днес - 28.04.2019 г. е нашият Великден, тази година католическия и православния Великден съвпадат, което е сравнително рядко и затова по-ценно за нас. Поздравихме се с някои от българската група за празника, е, имаше и такива, които се направиха, че не ни видяха, да, бе да, ние сме карфички, нали?!?!? Винаги в подобни случаи казвам, че има кой да държи сметка на всеки за действията му и не се затормозявам с подобни прояви. Пожелавам им само да са живи и здрави, другото Бог решава!!!
Вечерта в Аметист-бар се състоя прощалния коктейл на капитана, на който имаше много гости, вкл. и цялата българска група. Словото на капитана беше много вълнуващо, съпроводено с видео-материал за изминалите почти 4 месеца. Да се чудиш и маеш какво усилие струва на компанията един такъв мащабен круиз /поне в моите представи/, перфректна организация и подготовка. За мен оценката е повече от отлична, надявам се и другите пасажери да я споделят.
Ден 117 - 29.04.2019 г- Хераклион /Крит/
И друг път съм била на острова, но не бях посетила двореца на Кносос. Почти 30 автобуса ни извозиха до там, почти 1000 човека!!!, което доведе до дълги опашки и 15-20 минутни изчаквания.
Но си струваше, тъй като той е от Минойската епоха, изграден върху руини от неолитни поселища, много, много години преди Христа. Имало е повече от 1300 стаи, бани, жилища за императора и семейството му, религиозни помещения, стопански постройки. След унищожително земетресение преди 800 години отново е изградено върху площ от от 2000 м.кв. През 1900 г. британския археолог Артур Евънс го е преоткрил за света и е започнала неговата реставрация, която продължава и до днес. Основният строителен материал е бил абаластър, проблясъците от който и днес се виждат навсякъде. Фреските по стените са копия, докато оригиналите се намират в различни музеи в Гърция и по света. Ето и нещо, което никога не съм знаела - думата лабиринт произлиза от двупосочната секира /double axe/ и е била предназначена за наказание на провинилите са войници, тяхното желание да се укрият и избягат от определената им присъда. Мария /днешният ни гид/ разказа легендите за Минотавъра, Ариадна, Херкулес, кълбото с прежда и избавлението му. Повечето от нас познават гръцките легенди и митове, но съвсем друго е да ги чуеш на място и си ги представиш като сцена на действие тук след толкова дълги години!!!
В града имахме малко свободно време, което отделих да се насладя на оставащите ми дни само за себе си, да наблюдавам пълните с хора улици, заведения, запалих свещ в православната църква "Св.Титус" /ученик на Христос, дошъл на острова да проповядва неговото учение/. Имаше кръщене, с много гости и тържественост, подаръци за малкото момиченци, цветя и аромат на тамян.
Devil tree на главната улица привлече вниманието ми с пухкавите розови цветчете и ми напомни за красивата пролет, която ме очаква у дома много скоро, само след 2 дни.Малко по-нататък зърнах колоритна сладкарничка Хензел и Гретел, направо на тротоара ме пресрещнаха фигурки на приказни герои от приказките на Братя Грим, много сладки изкушения, и естествено, дълга опашка /нали е Великден, множеството се бе струпало, както и заради празника, така и заради прекрасния пролетен ден/. Дълго се смях /вътрешно/ на безбройните куфари, поели към корабите, за да съберат натрупаните подаръци и сувенири през тези месеци, предназначени за семействата и близките ни. Аз се справих с проблема още в Хавай, сега очаквам с нетърпение да се прибера, отново и отново /вероятно цял живот!!!/ да се връщам към спомените, снимките и сувенирите, които съм натрупала от това пътешествие.
От двете норвежки научих за остров Спинолонга - островът на прокажените, функционирал до средата на 20 в., когато за болестта са изнамерени средства за лекуването й. Оттогава насетне островът е изградил туристическия си облик, за да отговори на засиления интерес на многобройни знаменитости да го посещават и се наслаждават на природните му красоти, дългия летен сезон, прекрасната средиземноморска кухня и гостоприемство на гърците /а те знаят как се прави бранша мнооого печеливш!!!/.
Ден 118 - 30.04.2019 г. - в Средиземно море на път към Месина, последната спирка по дългия ни круиз
Целият ден бе посветен на всичко за последен път - със съжаление за приближаващия край на това невероятно приключение, но и с трезвата мисъл, че всяко начало си има и своя край, както трябва да бъде за всичко в живота - последната образователна лекция на Армида, последен урок по танци, анкета за впечатленията от круиза, запис на клипчето от посетените забележителности през 4-те месеца, последна "гръцка" вече с много хумор и настроение.
Последният концерт в театъра бе фантастичен, като за прощален и ме изпълни с толкова силни емоции, почти до сълзи. Песни, танци, конфети, транспаранти, капитан, екипаж, пасажери всички заедно с пълно гърло пяхме It's time to say goodbye, Conte partiro, почти целия ни репертоар от хора. Незабравимо, затрогващо, вълнуващо!!!
И сега, когато пиша тези редове, цялата настръхвам, преглеждам клипчетата от този момент и не спирам да се вълнувам.
Ден 119 - 01.05.2019 г. - Месина /Сицилия-Италия/
Последен тур - обиколка на Месина. Църкви, градската катедрала, правителствени сгради, училища, открити пазари в Деня на труда - 01 май. Неработен, отреден за туристите главно - отворени са само магазинчетата за сувенири, кафенета и сладкарници, почти няма трафик, което ускорява придвижването ни.
Посетихме близките до града езера за отглеждане на култивирани миди, които се намират само на 3 км. разстояние от континентална Италия, при ясно време се вижда отсрещания бряг. Днешният гид - млада жена на име Николета, разказва с артистичен глас историята на града. През 1908 г. Месина е застигната от силно земетресение и последвалите цунами-вълни, които го опустошават. Възстановяването му става благодарение усилията на местните жители, както и с помощта на американски и руски войски от намиращите се в близост до града военни кораби. През 1943 г. по време на Втората световна война бомбардировките нанасят множество поражения на града. Отново местните се включват активно за справяне с разрухата, свидетелство за това е намиращата се в Музея към градската катедрала една изумителна икона, изградена от даренията на жените в града - златни и сребърни накити - пръстени, обеци, колиета, гривни.
Днес Месина е известна туристическа дестинация, ежегодно посещавана от хиляди гости от цял свят.
Интересна забележителност е градската Катедрала Duomo - изградена през 12 век и многократно възстановявана след земетресения, бамбардировки и др. причини, с нейната часовникова кула. Всеки ден, точно в 12 ч. в продължение на 15-тина минути на фона на Аве Мария библейски фигури изпълняват своя танц - фигури на светци - покровители на града, много зрители и масови аплодисменти. В Музея към нея е изложена ценна сбирка от златна и сребърна църковна утвар, забележителни икони. Завършихме обиколката в местна сладкарничка с канелони и лимоново сорбе, всички знаем качеството на италианската храна, но десертите им са ненадминати!!!
Последната, ама наистина последната, вечер в театъра беше толкова вълнуваща, че дори и сега настръхвам при спомена за нея - препълнена с пасажери и персонал, дори имаше насядали по пътеките хора. На сцената се построиха представители от всички направления от екипажа - ръководство, рецепция, стюарди, ресторанти, барове, кухня, всички тези хора се грижеха за нашите удобства и безпроблемно пребиваване на кораба, за което лично аз съм им безкрайно признателна и благодарна!!!!!!!!!
На фона на приглушена светлина, изпълнението на двете цигулки и флейтата започнаха първите тактове на песента по стихове на Робърт Бърнс "Старата любов" /Auld Lang Syne/, куплетите се редуваха на основните езици и всички присъстващи отново с пълно гърло я запяхме. Персонал и пасажери се прегръщаха, ръкопляскаха в знак на съпричастност към момента. Аз едва спирах сълзите си, такава емоция ме връхлетя, че ми идваше да заплача от умиление. Това не се забравя лесно!!!
ЕТО, ТОВА БЕШЕ, КРАЙ, НАИСТИНА КРАЙ НА ОКОЛОСВЕТСКАТА МИ ОБИКОЛКА, ИЗУМИТЕЛНО, НЕЗАБРАВИМО И ВЪЛНУВАЩО ПРИКЛЮЧЕНИЕ!!!!!!!!!!
Благодаря на всички вас, които бяхте с мен през тези 119 дни, надявам се да сте се забавлявали с впечатленията, емоциите и описанията на всички тези дни, да се научили непознати географски, исторически и други детайли, свързани с посетените места, да се усетили атмосферата на кораба, ангажираността на екипажа и грижите към пасажерите, настроенията и вълненията ни.
ТОВА НЯМА КАК ДА ПОВТОРИ В ТОЗИ ЖИВОТ, НО СПОМЕНИТЕ НИКОЙ НЯМА КАК ДА МИ ОТНЕМЕ, СНИМКИТЕ, КЛИПЧЕТАТА СА ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА АВТЕНТИЧНОСТТА НА СПОДЕЛЕНОТО ОТ МЕН. ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ВАС ДА ПРЕЖИВЕЕТЕ ПОДОБНИ НА МЕН ПЪТЕШЕСТВИЯ И ДА ГИ СПОДЕЛИТЕ С НЕИЗБРОИМАТА АУДИТОРИЯ НА ИНТЕРНЕТ-ПРОСТРАНСТВОТО. БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ЩАСТЛИВИ И КЪСМЕТЛИИ!!!
Comments
Post a Comment