И отново на път!

ДОБРЕ ДОШЛИ в новата секция за моите пътувания!

Тези от вас, които са чели постовете ми в секция "Пътуване в света на книгите" сигурно си спомнят, че обещах изненада с появата на новата част за моите пътешествия и поводът да препрочета отново "Шогун". ДА, мечтата ми да посетя Страната на Изгряващото слънце - Япония, се сбъдна.

В началото на април т.г. със съдействието на агенция "РавелТравел" ние - общо 24 човека, прелетяхме половината планета /10 ч. непрекъснат полет/ от Истанбул до островната държава. Не случайно това е страната, която посреща първа небесното ни светило, не случайно много погледи са насочени натам, неслучайно тя е водеща във всяко отношение - икономическо, културно и духовно, и пример за подражание от останалия свят.

Програмата ни бе изключително наситена и динамична, за това кратко време можахме да се докоснем до основните забележителности - шинтоистки и будистки светилища, да посетим култови места, да се насладим на стари обичаи, да се преобразим на гейши и самураи и още, и още. Не се наемам да подредя по възходящ ред всяко едно от тях, всички бяха вълнуващи и незабравими, ще се помнят дълго. 

Както казваше нашият гид Елеонора, никой не си тръгва от Япония завинаги!!! Самата тя е получила своето образование тук, изключително ерудирана и находчива, всяко посетено място превръщаше в приказка, като ни даваше безценни познания за далечната страна.

Пристигането ни в Осака, ден преди откриването на Световното изложение, което повтаря онова отпреди 50 години, се случи доста късно. Капнали от умора повечето от нас се отправихме към хотела, за да бъдем готови за следващия ден, през който е предвидено да се запознаем с късче от историята на Япония - замъка Осака. Забележително съоръжение с отбранителен и граждански характер, изграждан и разрушаван неоднократно, той разказва чудна приказка за отминали времена и герои. Тълпи от туристи, местни и чужди, строг пропускателен режим, безупречно и уважително отношение към деца и възрастни, уникална гледка от всяка от посоките, включително и към отбранителни воден ров, превърнат в атракцион. Веднага си спомних онази част от "Шогун", която описва битката на кафявите и сивите, поддръжници и врагове на воюващите даймио за мястото на шогуна. Самият замък, като белоснежен жерав, е кацнал на една височинка, очевидно безукорно поддържан във вид, който всява почуда и възхищение, и служи за пример как да се грижим за историческото си наследство. Още тук ме впечатли  безукорната чистота, в която нееднократно се убеждавах и удивлявах!

Принадлежащият парк към замъка има множество алеи, които ни подготвиха за утрешния ден - да се насладим на цъфтящите вишни - Сакура, световноизвестно съзерцание на тези насаждения, послужили за не един и друг стих, посветени именно на това пролетно изживяване. А когато духне слаб ветрец, имам усещането, че вали сняг, на което местните отдават своето безусловно внимание, и не само те!!!

Това му е хубавото на туристическите преходи - от епохата на шогуните и самураите, на бърз ход се озоваваме в 21 век, ерата на модернизма и новите технологии. Умеда скай билдинг е модерният повик на Осака, с неговите 175 м височина и 40 етажа, той е символът на днешния, а може би и утрешния, ден. Да не забравяме, че е строен повече от 30 години, и няма как да е по друг начин, когато става дума за хай-тех архитектура. 

Първоначалният проект предвижда сградата да има 4 кули, но икономическата криза от 80-те години на 20 в. налага промяна в плана и кулите остават 2. Сами по себе си те са импозантни и впечатляващи, придават космически облик на мястото, имах чувството, че всеки момент от нея ще излети междупланетен кораб. Днес този футуристичен обект се използва най-рационално, като има зони за всякакви занимания - ресторанти, магазини, зали за срещи и събития, офисплощи, открити площадки в най-високата част, и разбира се, една голяма туристическа атракция, посещавана ежедневно от стотици жадни за необичайни преживявания, повярвайте ми, наистина се чувствате много странно на това място. 

Следобедът на този първи ден в Япония бе обявен за свободен в района на Нанба Шинсайбаши. Признавам, речникът ми не е достатъчно богат, за да опиша в детайли какво видях и преживях в тези няколко часа. Само ще отбележа, че регистрирах над 16000 крачки, което си е чист рекорд за мен. Както описах по-горе - тълпи от туристи /местни и чужди/, всякакви езици, шум, глъчка, светлинни табла, street-food зони, раци, суши, местни деликатеси, дъвчещи и пиещи хора, местна street-fashion, силно гримирани /до гротеска/ момичета и момчета, атракционни корабчета по някои от притоците на река Йодо.

Гвоздеят на този ден /поне за мен/ беше обядът в една от кръчмичките в малка уличка, която предлага по избор от зеленчуци, гъби и други местни деликатеси да си "сготвиш" японско ястие. Признавам си, не се справих добре, беше доста люто за моя вкус, преобладаваха нудлите /нашенското фиде/, останалото, вероятно готвено на пара, се беше размило и дори не го опитах. Но преживяването беше уникално, няма как да се повтори по нашите географски ширини.

Вторият ден от пребиваването ни тук започна много рано, предстоеше ни дълъг преход до парка Йошимо, където ни очаква незабравимата "Сакура", цъфтежът на японските декоративни вишни. Японците притежават завидно чувство към природата и нейните творения. Всяко листо, стрък, цвят имат своето предназначение в духовния им живот, което обяснява и изискват от тях преклонението им. "Мимолетното очарование на нещата" е формулата, с която те описват краткия миг, който природата им предлага, за да се насладят на ставащото наоколо. 

И тук ще ви припомня един епизод от "Шогун", при който Оми съзерцава дъждовните капки, стичащи се от листата на дървото, докато в казана един от членовете на екипажа на чуждестранния кораб бива измъчван . За нас, европейците, е трудно да възприемаме подобни практики, така както и за неволна проява на неподчинение, струва главата на обикновения човек, но това е в реда на нещата в онези години.

По време на дългото пътуване към парка Йошимо имах възможност да наблюдавам всичко, съпътстващо ни - пътища, селца и градчета, инфраструктура, много зеленина и цъфтящи храсти, безукорна чистота и блестящи коли, камиони, автобуси, местни влакчета. Изумление предизвика у мен организацията на пунктовете за вторични суровини. Всяка купчинка отпадъци беше старателно покрита, затисната, за да не се разнасят от вятъра, само не видях дали са надписани, няма да се учудя, ако са. Този порядък говори сам по себе си за отношението към труда, независимо от неговия характер, грижата да изпълниш задълженията си по най-добрия начин. Ако всички ние прилагаме този подход, дали резултатите от нашия труд биха били на висотата на това, които видях и и адмирирах?!?!?

Ще ме извините за това отклонение, но исках да споделя това, което силно ме впечатли и мислено го преносох към родната ни действителност. 

А сега по същество! Паркът Йошино е залесен с над 30 хил. вишневи дръвчета, които цъфтят последователно, за да се осигури по-голяма продължителност и да могат повече посетители да се насладят на незабравимата гледка. Големи масиви с нежно розово-бели цветчета се разпростират докъдето ти стигне погледа, а любителите на тази гледка са многобройни - местни и чуждестранни, едни от които бяхме и нашата група от 24 човека. За съжаление не бих могла да пресъздам с написаното аромата от цъфтежа - лек, едва доловим нежен мирис, който изпълва въздуха наоколо, а когато духне ветрец - се посипват като снежинки отронените листенца. Красота, неподлежаща на описание, а на дълбоко очарование. Струва си да проътуваш половин свят, само за да се докоснеш до това преживяване и да го съхраниш дълбоко в сърцето и душата!!!

Случайно или не, станахме свидетели на впечатляваща религиозна церемониия /не се наемам да я определя - шинтоистка или будистка/, но беше добре организирана, зрелищно поднесена и наблюдавана от много зрители, още повече че беше съботен ден. Много странно /за моите очи/ облекло, регалии, напеви и специфичен танц съпътстваха участниците, но поради ограниченото ни време не дочакахме края. 

След типичен обяд по японски в Takabatakecho в старата столица Нара /признавам с ръка на сърцето, че не харесах и не можах да преглътна тази храна - странна, безвкусна, за моя вкус, лепкава, разварена и т.н., но я преживях с червен хайвер и печени филийки със захар ....../, посетихме известния шинтоистки храм Тодайджи, разположен в парка на свободно движещи се елени и сърни. Светилището на рода  Фудживара Касуга-тайша, основан през втората половина на 8 в. от новата ера, той съхранява безброй бронзови и каменни фенери, които са дарени през вековете от властващата аристокрация, и не само от нея, според мен. Казват, че прегрешилите мъже правят големи дарения и подаръци, за да изкупят вината си, дали това се отнася и за тези случаи, не се наемам да гадая, но предполагам.

За съжаление не ми достигнаха физическите сили, за да се полюбувам отвътре на най-големия дървен храм в света и на масивната бронзова статия на Буда, но за сметка на това имах удоволствието да наблюдавам свободно разхождащите се из парка сърни и елени, които са усвоили японския поклон, побутват те дискретно, за да им дадеш от оризовите бисквитки, които само те могат да ядат.

След дългия и емоционално наситен ден се настанихме в един прекрасен хотел в центъра на Киото, старата столица на островната държава и дом на императора от векове. Трябва да се наспя и отпочина, защото утре предстои също един вълнуващ ден, който очаквам с нетърпение. Как ли ще изглеждам в облекло на гейша, ще се впиша ли достойно по време на чаената церемония, предстои да разбера?!?!?

Както и предполагах, денят се оказа мнооого дълъг и изпълнен с вълнения и емоции. Чаената церемония е известна по света като важен елемент от японската култура, която няма друг аналог. Самите японци я определят като среща на приятели, по време на която демонстрират своите добри чувства един към друг в тишина и символично пречистване. Никак не мога да си представя да бъдеш понякога до 5 часа в пълно мълчание и само с определени жестове и звуци да изразиш своите чувства?!?!? От векове тази чаена среща протича по строго определен ред - специфични съдове, жестове, поведение, като всяко едно от тях има своето значение. Дали с бамбуковата четчица ще въртиш наляво или надясно, дали ще преобърнеш чашката в една или друга посока, дали ще сложиш малките сладкичшета пред теб или в страни, всичко следва определения ред. Пропуснах да отбележа, че задължително се събуваш бос, както навсякъде това се спазва /само се пази да не обуеш скъсани чорапи, ще станеш за смях!!!/. Признавах, че чаят от матча никак не ми хареса, все едно че пия отвара от трева, с лек горчив привкус, не си обяснявам защо светът е полудял по тази трева?!?! Но това е техният бит и култура, които се разминават с нашите нрави и разбирания, спазваме ги, защото сме на гости, приемаме ги, но не сме длъжни да ги харесваме, нали?

Денят се случи мрачен и дъждовен /за разлика от вчера/, притичвахме между тълпите и между капките в Гион, кварталът на гейшите, сцена на "Мемоарите на една гейша". Честно казано не мога да си представя, че с техните дрехи и обувки ще се придвижваме безопасно по тесните улички, дори не ми се мисли да се затичам след градския транспорт?????

Отново типичен японски обяд в Kyoto-Higashishiokojicho, тук опитах за първи път топло саке, тяхното вино от ферментирал ориз, който се пие на малки глътки, но дълго, а това води и до лесно напиване. След това в Kikusuibokocho ще се превъплатим в гейши и самураи, облечени в традиционни облекла. Сега разбирам защо гейшите са разполагали с много помощнички, никак не е лесно да се облечеш сама в кимоно! Избрахме си по свой вкус облекла и няколко служителки ни помогнаха да се превърнем в гейши. Признавах, че трудно си поемах дъх след пристягането с оби-то, и не само аз, но както казваме ние: "Търпи бабо за хубост". Дъждът не попречи на прекрасното ни настроение и фотосесията, която да запази за поколенията нашата необикновена визия. Днешният забързан ден се е отразил и на японските жени, които съвсем рядко и при специални случаи се обличат в традиционни кимона, както това правят и "самураите".  

Храмът Киомидзу, или Храмът на чистата вода, прочутият Санджусангендо, съхранил 1001 статуи на богинята на милосърдието Канон, една от най-почитаните богини в японската религия са следващите за посещения религиозни светилища. Оказа се, че освен Буда, японците нямат един бог - както при християнството или исляма - Исус Христос или Аллах, но имат множество божества - ками, които им помагат при една или друга нужда. И тук пак ще припомня "Шогун", при един от разговорите Марико обяснява на Блакторн понятието камикадзе - ками е добрият дух, а кадзе - свещения святър, който е помогнал на японската флота да разбие китайци и монголци при една от безброй битки помежду им.  Освен музейната екстозиция, внимание заслужават и  градините, но поради дъждовното време не можахме да им се порадваме.

Третият ден в Киото бе не по-малко вълнуващ, и няма как да е по друг начин, след като си за броено време в друг свят, толкова различен от познатия ти до този момент. Шинтоисткият храм Фушими инари, дом на 10000  тори /врати/ в типичния червен цвят привличат хиляди туристи. Смята се, че който е преминал през тях, как ли ще преминеш тези бройки врати?, е пречистен.

Чудя се как местните задоволяват своите потребности от усамотение и съсредоточаване в своите си нужди, като навсякъде гъмжи от туристи. Често те, непринадлежащи към тази религия, не се съобразяват с обстановката, ядат, пият, говорят на висок глас, което японците по нинакъв начин не си позволяват подобно поведение.    

Бамбуковата гора Арашияма, река Кацура, небезизвестният мост Тогекуцо, рикшите, теглени от жива сила, каяците в готовност да щурмуват водите на реката, безброй магазинчета, галерии, сувенири, множество туристи атакуват местната забележителност. А какъв покой усещаш, потъвайки в магичните светлини на високо извисяващи се бамбукови насаждения. Каква наслада за слуха да се отърве от човешката глъчка на  всякакви говорими езици. 

До този момент не си бях позволила да консумирам улична храна, но се наградих с печени кестени, които в края на сезона ми се сториха удивително вкусни. И няма как, след като са минали термична обработка. Чак сега усетих познат вкус и си спомних младостта на Джузепе Верди, който в бедните си студенски години е продал единствения си топъл шал, за да си купи пличке с печени кестени. Е, нямам претенции да съм великия композитор, но с тези мисли кестените ми се сториха още по-апетитни!

Последният обект от днешния график бе Златният храм. Няма такава красота!!! Аристокрацията си е позволявала разкоша да строи бляскави сгради, да поддържа изумителни градини. За тях и днес се полагат особени грижи, видяхме 800-годишно дърво, което е подпряно, за да не рухне от старост. В края на деня слънцето хвърляше отблясъци върху езерцето, в което храма се оглежда, а снимките, които направихме дълго ще ни припомнят това великолепие.

Град Химеджи е приютил прекрасен замък, известен като Бялата чапла и единствен в автентичния си вид повече от 400 г. Не е за вярване, че никога неговата кула не е била превземана, при все че битките е имало и не са били единични. Легенди и мистерия съпътстват историята му, истината е някъде по средата, но гледката е уникална. Отново защитен воден ров, днес атракцион с плаващи лодки, вишневи дървета и ронещи се листенца, огромни каменни блокове, пренасяни на ръка от поданиците на местния даймио. Безупречен ред, невероятна чистота, гъмжило от туристи, придават на историческата забелелжителност подобаващо усещане на вечност. Прилежаща към замъка градина Кокоен, изградена съгласно традициите, е място, където господарят и свитата му се наслаждават на цветята и храстите, ромона на малките водопади, на плаващите шарени рибки. Идилия и мечта на всеки от нас за миг да се откъсне от динамиката на днешния ден!!! Как да му се тръгва на човек от това късче спокойствие, усамотеност, как да не се наслади на покоя, който ромолящата вода и удивителния аромат на цъфналите цвета изпълват въздуха, как уличния шум е заглушен от удивителната зеленина, но ..... ние сме само туристи и нашето място е друго.

Местният гид не съобрази работното време на Музея на сакето и посещението на този обект отпадна. Намесата на шофьора на автобуса спаси положението, като ни отведе до една дестилерия на саке. Опитахме най-новото им производство, напомнящо нашенски ликьор, изкупихме доста местни специалитети, как може да изпуснем възможността да зарадваме близките с най-традиционния японски продукт, известен по целия свят!

Последният ден в Киото по програма е обявен за свободно време и шопинг. Тъй като не си падам по пазаруването, си позволих да се разходя около хотела, да снимам на воля обекти и хора, да се наслаждавам на гледките и да ги скътам в сърцето си. Най-забележителен беше годишният спектакъл на професионалните гейши Мияко Одори. Днес броят на тези жрици на изкуството е силно намалял до 80 хил., които за 125 млн. Япония е пренебрежително малък, но пък се радва на голяма посещаемост и популярност. Традиционното изкуство на гейшите е много японско, в моште очи и уши всичко бе монотонно, немелодично, неразбираемо. Би било добре в програмата на представлението на английски да се пояснят отделните сцени, танци, инструменталната и певческата част, за да се почустваме част от спектакъла. Съмнявам се, че някой от заинтересованите лица ще прочете този блог, но организаторите следва да имат предвид, че тези спектакли се посещават не само от японци, което ще увеличи броя на посетителите и ще ги направи съпричастни към това изкуство.